Пратили ли сме децата си в трета глуха?

„Интересът на детето е преди всички други интереси”. Това каза Христо Монов, зам-председател на Държавната Агенция за закрила на детето (ДАЗД) на кръгла маса на тема “Медиите и правата на децата”.

“Когато се пише за детето, когато се снима детето, трябва да се иска неговото съгласие и това на родителите/настойниците му, защото иначе се нарушава личната му свобода”, заяви доц. Нели Огнянова, експерт по медийно право.

От друга страна децата и личната им неприкосновеност трябва да имат по-висок праг на защита. Например, камерите за видеонаблюдение в училищата и самият запис, и самото монтиране на камерите са нарушение поне на пет закона, констатира експертът.

Докога личните данни на учениците ще висят на списъци из коридорите? Докога медицинските им данни ще са абсолютно достъпни до всякакви благотворителни и други организации и до медиите?", попита още тя. Решението е не на всяка крачка да има страж, който да мери защитени ли са децата, а всички ние да развием тази чувствителност.“

Проблемът обаче има и още една страна. „Кой ще каже на една голяма телевизия (която излъчва небезопасни за деца реалити шоута), че интересът на децата е над търговския интерес? И то в условията на финансова криза, когато е борба голяма и комерсиализацията става страшна.

Дори стандарти, изграждани с години, в момента се чупят като кибритени клечки. И ако самата медия не изведе интереса на детето от обществения натиск, няма кой да го направи”, заключи доц. Огнянова.

"Действително децата правят голяма част от рейтингите на реалити шоутата, но те не съществуват като статистика. Социолозите са с вързани ръце, защото на практика всички медийни аудитории са изследвани от една възраст нагоре", заяви и Татяна Буруджиева, експерт по медия и журналистика.

"Виждаме, че занимаваме малките с проблеми за 50-годишни, докато за техните проблеми никой не говори. За децата се сещаме само когато има някакъв конкретен проблем с тях. Особено проблемите на по-големите деца.

А малките деца пък изобщо не присъстват в медийното пространство", каза още тя.

„И като говорим за медии и медийна среда, нека разберем, че това не е само телевизия и интернет, а всички канали за комуникация.

Защото не можем да изискваме примерно неща, които са вредни за децата, да се излъчват по телевизията след 11 часа вечерта, и в същото време да ги виждаме същите тези неща на билбордовете по улиците“, заяви Ева Борисова, член на експертния съвет по въпросите на медийната регулация на СЕМ.

„Семейството е важно, но детето ходи и по улиците, даже още когато е в количка.“

„Трябва да си дадем сметка, че живеем в една постоянно противоречаща си нормативна среда. И докато дефинираме понятието “порнография”, в същото време махаме текстове от Закона за закрила на потребителите, които дефинират какво значи “нелоялна реклама”, когато става дума за деца", подчерта още тя. 

"Текстовете в медийния закон, които формулират закрила на децата по отношение на телевизията, са много по-стриктни и подробни, отколкото текстовете в Закона за защита на потребителите или например Закона за лекарствата.

В текстовете, които дефинират на какви условия трябва да отговарят рекламите на лекарства не се казва нищо за децата", заяви тя.

Трябва да има ограничения за медиите, но и те сами трябва да се саморегулират, да са социално чувствителни, да знаят какво може и какво не може да показват, заключиха експертите.