Eмигрантите ни пращат повече пари от усвоените еврофондове

Не се оправдаха очакванията българите, живеещи в чужбина, масово да се завърнат заради кризата. Хората, които напускат страната ни, са повече от онези, които се връщат.

Това заяви изпълнителният директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев, който представи днес изследване за тенденциите в трансграничната миграция.

Продължаващата емиграция се дължи най-вече на разликата в заплащането на хората. По данни на Евростат заплатите в страните от ЕС са 14 пъти по-големи от тези в България.

„Очакванията, че кризата ще привлече емигрантите обратно в страната, не се потвърждават от данните. Дори засегнатите от кризата емигранти в значителната си част продължават да стоят в приемащите страни, тъй като не очакват да намерят по-добри перспективи в България“, коментираха от „Отворено общество“.

С 15% по-малко пари пращат емигрантите ни у нас в сравнение с 2008 г, показват данните на проучването.

През 2009 г. паричните трансфери към България са били около 1,2 млрд. евро, или по 600-700 милиона годишно. С една трета пък са намалели парите, които идват от временно заети извън страната българи.

Паричните трансфери от български емигранти обаче по време на кризата са повече от усвоените средства от европейските фондове.

Парите, изпращани от емигрантите за техните семейства, се изразходват за храна, сметки, медицинско обслужване, образование, т.н. и по този начин облекчават дефицитите на макрониво на системите на социално подпомагане, здравеопазване и образование, коментираха още от „Отворено общество“.

Изследването обръща специално внимание на тенденцията за увеличаване на броя на българските студенти в чужбина.

За 9 години броят на българските студенти, които учат в ЕС, се е увеличил значително – от 1,9%  през 1998 г. до 8,3% през 2007.

„Понеже това е точно годината на присъединяването на България към ЕС, може да се предположи, че след този момент процентът на българските студенти в ЕС се увеличава заради по-благоприятните условия. Няма установена национална политика, която да предлага решение на този проблем“, коментираха още от „Отворено общество“.