Медици от ВМА с уникален учебник за травма-хирургия

Излезе от печат второ издание на учебника по Военна и травма-хирургия, което третира синхронно двата аспекта на травматизма (военновременен и цивилен) взел епидемични размери в съвременното общество. Уникалният за България учебник обхваща 57 глави и бе представен пред академичната общност в БАН от началника на ВМА генерал-майор проф. Венцислав Мутафчийски.

От една страна, съвременният цивилен травматизъм е сред 15-те водещи причини за смърт във възрастта 5-44 години, отговорен за 10% от всички смъртни случаи в световен мащаб (5.8 милиона) и 16% от всички случаи на трайна инвалидност. От друга, сме свидетели на редица регионални военни конфликти, персистираща глобална несигурност и хуманитарни кризи на фона на недостиг на медицински персонал и военни лекари в частност. Динамичното съвремие доведе до ситуация, в която третирането на нараняванията при военни конфилкти и цивилни атентати не е привилегия само на военните лекари, а в същото време редица военни болници третират голям дял и от цивилните травми.

Натрупаният опит доведе до осъзнаването, че травмата предизвиква не само изключително разнообразни и непредвидими локални увреди, но и специфичен цитокино-медииран системен отговор, което я обособи в уникална нозологична единица, довело и до обособяването на травма-хирургията в отделна специалност в много страни по света. Редица проучвания доказаха, че лекуването на пациентите с травма в специализирани центрове категорично намалява смъртността.

Непознаването на детайлите често води до пропускане на увреди, неадекватно планиране на човешките и материалните ресурси и съответно изтощаване на тези ресурси, както и до незадоволителен изход от лечението. Това налага системен научен и диагностично-лечебен подход към пострадалите.

Учебникът е уникален за България, тъй като за първи път третира целенасочено всички аспекти на военновременната и цивилната травма. По традиция в България се подценява ролята на цивилната травма като една от водещите причини за инвалидизация и смъртност сред населението. Като резултат „травма система“ е фактически липсващо звено в българското здравеопазване. Изключение правят отделни болници, които изпълняват функциите на травма центрове, наред с множеството си други дейности. Съвсем логично отсъства систематично обучение на медицински персонал както и общодостъпна литература на български език.

Още като военен хирург, дълго преди да се превърне в иконата на аортната хирургия, проф. M. deBackey пише: „независимо от големия брой фактори, които възпрепятстват дори до невъзможност най-доброто хирургично лечение (военни действия, несигурност, необходимост от евакуация, постоянно преместване на ранените, третиране от различни хирурзи), компромис с добрата хирургична практика не може да има.“

Учебникът е написан в духа на най-добрите световни практики, в които е преплетен собствения, цивилен и военновременен опит. Съзнателно преследвани цели са ясна практическа насоченост с добро онагледяване, практически съвети и да бъде подходящ не само за специалисти, но и за студенти и парамедици. Текстът обхваща общите аспекти на военната и цивилна травма – причини, механизми на възникване, патофизиология, оценка на тежестта. Важен елемент е представянето на принципите на военна хирургия и военномедицинската доктрина на НАТО, сортировката (цивилна и военновременна), доболничната и началната болнична помощ при травма и реанимационните грижи. Това дава представа на читателя за етапите през които преминават тези пациенти, а същевременно го подготвя за работа в мултидисциплинарен екип – абсолютна необходимост при тези състояния.

За първи път са включени глави за посттравматично стресово разстройство, обучение на военни лекари и хирурзи, химическа и радиационна травма и травма от биологични оръжия, критерии за донорство и кондициониране на донор.