Преди 15 септември: Стана ли българското образование по-мъдро?

Стана ли българското образование по-мъдро? Този въпрос задава Синдикат Образование към КТ "Подкрепа" в навечерието на учебната година. В свой анализ, изпратен до медиите, експертите от синдиката анализират предизвикателствата пред българското училище.

Ето няколко предизвикателства, от които нищо няма да се промени, пишат от Синдиката:

-  Учебното време и ваканциите.
Обемът учебно време не е и не може да бъде „панацея“ и колкото и да правим кампании за това ще изпускаме по-важното. Тази година също преминахме през „национален дебат“ как да добавим един ден към есенната вакнция или как да учим по време на НВО в 7 клас. Дори и тук от добрата практика се създава проблем, защото изпитът след седми клас е с най-голям обществен интерес, а учители и директори ще създават организация в учебен ден. Това, дори и да се случи, ще бъде трудно, а някъде невъзможно. Осигуряването на квестори може да провали този изпит.

Не липсват и предложения за промяна на началото 15 септември. СБУ към КНСБ предложи да започнем седмица по-рано, а Съюзът на ръководителите в системата на народната просвета в България анализираше хипотези с начало първи септември. Но нека припомним, че глобалното затопляне ни притиска в контраст с огромен брой класни стаи, които не са климатизирани и осъществяват учебен процес при нечовешки температури. Очевидно - с разместване на дни, без промяна на учебни програми, учебно съдържание и учебници ще наливаме от пусто в празно. Просто трябва да намалим обема и информацията от учебните програми.

-  Многобройните работни групи, в МОН или Комисията по образование в българския Парламент.
Десетки работни групи във всякакви формати работиха последната петилетка, но от препоръките им не последва нищо. Защо в МОН и Народното събрание важните решения се случваха „партийно – политически“, а не експертно – професионално. Така не стигнахме до промяна в учебните програми, не създадохме стандарт за качество, не променяме ценностната система на учениците, не постигнахме приоритетно финансиране на образователната система, не променяме и авторитета и статуса на българския учител, преуморяваме го с непедагогически дейности, а това не привлича млади учители и мъже в системата.

- Ограничаване на видовете пропаганди в в училище.
Нека уточним, че в образователните институции от учители пропаганда не се провежда, а учителят обучава, възпитава и социализира, както е повелил последният образователен закон. А българските партии, вместо да създадат специален закон, с който да регулират вредните въздействия към подрастващите от всички възможни източници, пропагандьори, то именно те в  духа на безмерния политически популизъм регулярно размахват пръст на българския учител. И все пак да погледнем към някои важни предизвикателства, които могат да помогнат българското образование да погледне към най-добрите си години.

-  Промяна на учебните програми.
Разбира се това следва да се направи експертно и ефективно. Трябва да се отхвърли голям обем информация в програмите, която обременява ученика и пречи на мотивацията. Това ще се отрази на учебното съдържание и учебниците и ще освободи ресурс за упражнения, за градене на компетентности, а сега се акцентира за усвояване на информация. Нека не забравяме, че скоро очакваме следващото оценяване на PISA. Това може да е добър повод за промени във философията на преподаване, упражняване и постигане на функционална грамотност. Много европейски образователни системи правят специална подготовка за PISA. В България такава няма.
Учителите в „Подкрепа“ са убедени, че промените в учебни програми, съдържание и учебници са едни от най-важните за образователната система.

-  Възпитание, дисциплина и мотивация на българските ученици.
Българските учители и директори често поставят като най-важно възпитанието и дисциплината като условие за промяна в резултатите и качеството на българското образование. Хигиената на дисциплината в клас е на незавидно ниво и ако не я променим, всички други кампании ще бъдат обречени. Резонансът на дебата за телефоните в училище доказва това. Правим се на разсеяни, че забрана за използване на телефон имаме от 2016 г. и инициираме дискусия по повод на европейски държави, видели вредата от смартфона в клас. Или казано на разбираем език виждаме необходимостта, но си затваряме очите за липсата на инструменти.
Липсата на на мотивация за възпитание и социализация в българскто образование е световно известна.
Синдикат „Образование“ предлага, но законотворците не искат да въвеждат оценка за дисциплина.
Ако училищният правилник се спазваше стриктно и без изключение от родители и ученици, то образователните институции щяха да бъдат европейски. Необходими са и инструменти за мотивация на непартниращи родители, както административни, така и финансови. Примерни „модели“ имаме много във Франция, Великобритания, Дания, Естония, Финландия и др.

-  Българският учител и неговото място в педагогическата йерархия.
Няма на света успешна образователна система, отлични резултати на учениците, без гарантирания авторитет на учителя, в центъра на образователната система. Българския учител трябва да получи своето място над учениците, над родителите, над общественото мнение, над общински и държавни администрации, над партии и политици, и тогава ще настъпи дългоочакваната промяна. Така е било, така и сега в Германия и Турция, в Америка и Азия, и всички, които са успешни. Ако не възродим учителския авторитет,  няма да имаме най-добрите учители, няма да имаме млади учители, няма да имаме мъже учители, но скоро няма да имаме и българи учители.

-  Финансиране на образователната система и учителската заплата.

Приоритетното финансиране на образователните институции в България е едно о най-важните условия за едно ново образование у нас. А използването на терминът „Финансов приоритет“ от партийните дейци е най-голямата зараза за родната просветата. Скоро ще започнат парнийно-политическите ораторски упражнения по приоритет образование, които малко по-късно ще влязат в тъжната неизпълнена партийна категория „предизборни обещания“.
Но средствата за образование са важни за нашите деца, нека това не забравят финансистите. Важно е да се стремим към 6% от БВП за следващите пет години. Това ще обезпечи важните политики, които българското общество очаква. Разходите за физическа среда са най-големи, но за съжаление винаги най-спорни.
Учителската заплата също е обект на политически похвали от всички, за съжаление без финансово покритие. Сега тя а далеч от тези 125% от СБРЗ за страната. Това е вече затворена врата към млади учители и мъже учители. И двата индикатора гарантират нисък рейтинг.

Минималната заплата през 2025 година ще се увеличи с над 10%. Синдикат „Образование“ предлага учителската заплата да стане 150% над СБРЗ със Закона за предучилищното образование и КТД за системата на „Средното образование“.

Българското образование има нужда от спасение, но това може да се случи само с уроците от историята и мъдростта на учителите!