ФАРА - Несигурно начало, силен край

Приключи тазгодишният Седми фестивал на асоциацията на рекламните агенции – ФАРА.  “Фестивалът се организира от Асоциацията на рекламните агенции – България. Целта му е да направи преглед на постиженията на българската реклама през 2005 год. и да отличи най-добрите сред участниците в отделните категории”, се казва в официалния сайт на събитието.

 

Дали обаче бяха отличени най-добрите, и какво е бъдещето на българската реклама?

 

Но ето как хронологично протече събитието.

 

Началото бе на 6 септември – сряда. Всички участници трябваше да се регистрират след 19 часа вечерта, за да вземат баджа си и любезно предоставената от организаторите чанта, напълнена със солидно количество рекламни материали. Пред мястото за регистрация има внушителна опашка от около петдесет рекламисти, които чакат своя ред.

 

Става бавно, особено като се има предвид, че регистрацията се извършва само от две момичета, които на фона на над 800-те участници (рекорден брой според думите на организаторите), изглеждат някак жалко...Поради този факт, който беше явно несъобразен от страна на организаторите, церемонията започва с почти неприлично закъснение.

 

Една част от участниците започват да напускат залата след първия половин час. Тези, които остават, се любуват на добра доза технически гафове - липса на картина за отделните клипове, проблеми със звука, а за преминаването от едната категория номинации в друга човек сам трябваше да гадае, чудейки се дали тотално е спряла картината, или просто са започнали радио рекламите. След още половин час в залата вече няма почти никой.

 

Нормално - всички са се събрали на партито, организирано от списание Week, на което поканени да забавляват рекламистите са Румънеца и Енчев. Но защо ли съзерцаването на лунната пътека под идеално кръглата луна успява да събуди повече емоции в не един и двама от присъстващите?

 

На финала на изпълненията на дуета момиче от публиката обяснява по микрофона, че не искала да слуша повече изпълненията им, защото „били селяни“. Без коментар. За момичето.

 

Вторият ден от фестивала започва с физзарядка - състезание по плажен волейбол, организирано от Програмата. За съжаление се оказва, че е невъзможно да участваш (въпреки призивите „Къде са волейболистките“), ако си нямаш партньор и резонно не се записваш в последния момент. Поне има шапки за утеха. И напитки. И сигурността, че догодина ще сме минимум първи (има свидетели, които ще докажат, че не говорим празни приказки;).

 

Следобед е времето за презентации. И за размисъл. Как имаш смелостта да застанеш пред най-големия рекламен елит, да говориш с акцент или да мрънкаш и мило да се извиняваш, че „силата ми не е в презентациите“. Човек като се замисли и това може да си е стратегия.

 

И все пак, след една подобна презентация, оставаш със смесени чувства. Разбира се, имаше и добри, много добри. И секси, и не чак толкова. Общото впечатление бе, че основно се презентират годишнини, премествания в нов офис и доста традиционни на пръв поглед събития. И на втори. И все пак поздравления за Състезание с валяк,  Absolut Shape, Barrel Mix Graffiti, Snickers street art session, Умираш да узная, Представяне на логото на vivatel, AXN Екшън Патрул...

 

След тази натоварена дневна програма всички са си заслужили купона - рекламисти се разтоварват на специално организираните и тази вечер партита.

  

През третия ден ден една мисъл не ни напуска - професионалистите са си професионалисти! Вече не се съмняваме защо големите рекламодатели избират точно тези агенции. Лео Бърнет, Huts JWT, Графити ББДО, Ogilvy & Mather Sofia, New Moment New Ideas, Noble Graphics Creative Studio, Маккан – Ериксон доказаха себе си със забавни и идейни представяния.

 

Награждаването – Поради технически причини награждаването биде наблюдавано от домашния телевизор. Изглеждаше добре. Много смях с Иван и Андрей и на скеча на Голямата Глава.

 

И така. В три от общо 12 категории не бе излъчена награда. А реклaмна агенция на годината за четвърти път стана New Moment New Ideas Company.

 

Вижте всички наградени тук.

 

Колкото до самия курорт Албена - пак ще се върнем. Въпреки че септември е времето на българите и на най-западналите чужденци. Красиво, спокойно и вкусно.

 

П.С. Благодарности на Любо!