Пътищата трябва да се проектират според интензивността на трафика за период от 30 години. Това предвижда новата Наредба за проектиране на пътища, която вече е обнародвана в "Държавен вестник", съобщиха от Министерството на регионалното развитие и благоустройство.
С нея се въвеждат завишени изисквания за отводняване на пътното платно. Целта е да се избегне събирането на вода и създаването на условия за "аквапланинг". В участъците с по-сложно движение ще се поставя осветление с цел осигуряване на по-голяма видимост и безопасност. Изискването се отнася за пътните възли на автомагистралите и скоростните пътища, както и за пътните възли и кръстовищата на първокласните пътища. Решението за прилагане на тази мярка ще се взима след технико-икономическа обосновка, пише БТА.
Наредбата ще бъде задължителна при проектирането на нова инфраструктура, както и при основен ремонт или реконструкция на съществуващата мрежа.
Дава се по-голяма свобода при определяне на проектна скорост за всеки клас път в зависимост от транспортните функции и особеностите на терена. Ако автомагистралата минава през равнина, проектната скорост е 140 км/ч, при хълмист терен - 130 км/ч, а при планински - 120 км/ч. При тежки теренни условия автомагистралите могат да се проектират с проектна скорост от 100 км/ч, а скоростните пътища с проектна скорост 90 км/ч. За първокласните пътища е посочена максимална допустима проектна скорост от 100 км/ч. (Проектната скорост е различна от максимално допустимата скорост на движение, определена в Закона за движение по пътищата, но не може да я надвишава).
Край магистралите и пътищата ще бъдат създадени зони за безопасност. Целта е при излизане на моторното превозно средство от пътното платно да се избегнат тежките последици за шофьора и пътниците от удар в стълбове, стени, сгради и други препятствия, или последствията за трети лица, които се намират на крайпътните паркинги, площадките за отдих, пешеходните площи и др. Обхватът на зоната ще се определя в зависимост от класа на пътя и допустимата максимална скорост на движение за автомобилите. Край магистралите тя трябва да е с ширина 16 м при допустима максимална скорост от 140 км, за скоростните пътища - 13 м при допустима максимална скорост 120 км/ч. При първокласните, второкласните и третокласните пътища са предвидени 8 метра. Ширината може да е и по-малка, ако в даден участък са въведени местни ограничения на скоростта.
В наредбата са категоризирани и опасностите. С най-голям риск за пътуващите в моторните превозни средства са стълбовете, дърветата, шумозащитните и подпорните стени, бетонните елементи и други. Опасност от тежки травми крият също реките и окопите с дълбочина по-голяма от 1 метър. Наредбата предвижда в зоната за безопасност да се избягва проектирането на рискови елементи и съоръжения. А ако това е невъзможно, те трябва да бъдат обезопасени съгласно стандартите.
Въвеждат се редица нови екологични изисквания при проектирането на пътища. Предвижда се изграждането на съоръжения от т. нар. "зелена" инфраструктура - това са "зелени" мостове, тунели и виадукти, които осигуряват безпрепятствено преминаване на животните по традиционните им маршрути. В момента също се изграждат тунели за мечки, язовци, костенурки или други животни, предимно по проектите с европейско финансиране. Но мярката досега не е била изрично залегнала в наредба.
За първи път се определят и обхватът, съдържанието и етапите на всеки пътен проект.
Според очакваните резултати наредбата ще позволи строителството на модерна и безопасна пътна инфраструктура и ще допринесе за намаляване броя на пътно-транспортни произшествия.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
С. Кацарова: Здравните осигуровки трябва да дават възможност за балнеолечение
УЗФ и СБУ организират 6-та национална конференция за повишаване на квалификацията на учителите
Производствените цени в САЩ бележат скок през февруари
Китай се готви да използва огромните си запаси от петрол заради кризата с Иран
Samsung Electronics обмисля да премине към дългосрочни договори в подкрепа на доставките
Banking Today 2026: Евро, финтех и финансиране на бизнеса
Семейството на загиналия 15-годишен край Околчица: Няма следи от сексуално посегателство
Йотова: Окуражаващи са стъпките на правителството срещу купуването на гласове
НАЗ бие тревога: Опасен слънчоглед от Аржентина може да стигне до трапезата ни
Полка точки през 2026 г. - стилът на принцеса Даяна се завръща
Реал Мадрид трепери за Тибо Куртоа
Едоардо Бове с първи гол за Уотфорд (ВИДЕО)
Де Роон влиза в историята срещу Байерн
Левски жегна ЦСКА
Лаутаро: Имам още 3 г. договор с Интер, после искам да се върна в Расинг
Падна още една треньорска глава в Серия А
Таро карти за април за всяка зодия
Ново начало за 3 зодии на 20 март – пролетното равноденствие
„От семенцето до чинията“ от Мишел Дормъди
5 минималистични хит тенденции в маникюра за 2026
5 ежедневни навика за по-добър живот
Duran Duran с концерт в София на 1 юли 2026 година
УЗФ и СБУ организират 6-та национална научно-приложна конференция за повишаване на квалификацията на учителите
Шапът приближава България, БАБХ прави кризисен щаб
Шефът на ВиК: Варна може да остане без вода
Агресия: Нападнаха шофьор на градския транспорт
Започва обработката против кърлежи на обществени терени във Варна
Европейската комисия с идея за нов единен набор от корпоративни правила
НАСА планира ежемесечни кацания на Луната през 2027 г.
Възможен ли е извънземен живот на луни, реещи се в мрака на Космоса?
61 години от първата разходка на човек в открития космос
Учени разгадаха мистерията на нестабилната магнитосфера на Луната
Откриха градивни елементи на ДНК и РНК в проби от астероида Рюгу
Експерти: Можем да отглеждаме картофи на Луната