Езическо и древно. История на нестинарството

Езическо и древно. Историята на нестинарството, анатемосано от православната църква и забранено от българското комунистическо правителство, може да се проследи чак до траките. Те почитали слънцето като бог и вярвали в безсмъртието.

Според традицията нестинарите играят на Празника на св. Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни).

В България обичаят е запазен в автентичния си вид само в едно село – Българи, което се намира в планината Странджа.

Как се случва:

Рано сутринта в деня на светците на процесия, водена от нестинарите, се занасят иконите до близкия край селото свещен извор (аязмо).

Там иконите се освещават, играе се хоро под звуците на тъпан и гайда, после нестинарите се прибират в параклис (наричан конак).

Там те стоят до вечерта, слушат непрекъснатото биене на тъпан в определен ритъм, от което изпадат в транс и започват да танцуват, носейки свещени предмети – икони, кърпи, кандила.

В същото време на площада се пали огън, който се поддържа цял ден от най-стария нестинар или нестинарка (те обикновено са на възраст, на която вече не играят).

На свечеряване се разстила жаравата. Тя е с диаметър около два метра и дебелина пет-шест сантиметра.

В нея първи пристъпват най-старите практикуващи нестинари, които преди това обикалят жаравата три пъти, а след това я минават на кръст.

Едва след това започва истинският танц – нестинарките навлизат в огнения кръг с пронизителен вик. Те пресичат жаравата, като натискат стъпалата си във въглените и продължават да викат. Танцуват с украсената с цветя икона на Константин и Елена.

Нестинарите „прихващат“ – състояние на екстаз и транс, понякога правят предсказания. Лицата им са бледи, а очите им – притворени. Постепенно танцът става по-бавен, движенията – по-спокойни, докато завърши. “Прихванати” нестинари играят и без огън.

Понякога те пренасят на ръце през жаравата болни, за да се излекуват, деца и млади за дълголетие.

Танцьорите нямат рани или изгаряния по краката.

За нестинарството:

То се практикува не само от „нестинарски“ фамилии, има случаи, когато в транс изпадат и някои от присъстващите на обреда.

Подобни ритуали са известни и при някои други народи. Има легенди за хора в Италия, които ходят по нажежени въглени, без да си причиняват вреда.

Ритуалът е съществувал и в Китай, Япония, както и при някои арабски племена в Алжир и Мароко. Изкуството на ходенето по жарава владеели шамани в Мала Азия, Сибир, Африка, Америка и на някои острови в Тихия океан.

Огънят гони злите духове, болестите и нещастието, пречиства  и опрощава греховете на присъстващите на обреда, като ги прави по-силни и по-спокойни.

Въпреки че нестинарите играят върху жаравата с икона на св. Елена и св. Константин, те са заклеймявани от църквата като “обладани от дявола”.

Мистика... и наука:

“Прихващането” е състояние на болка и страдание: нестинарите почерняват, викат с всичка сила с тънък и протегнат глас "ихъ-ихъ" или "въх-въх" и пляскат с ръце. В жаравата имат вид на полумъртви.

Специфичен симптом на прихващането е падането на телесната температура. Нестинарите пребледняват, изстиват и студена пот ги облива. „Часът на освобождението" при нестинарите настъпва със стабилизирането на психофизичното им състояние и телесната температура.

Лекари са установили, че кожата на стъпалата на повечето нестинари е нежна, без слин (удебеление на горния слой на кожата) и въпреки продължителната игра в огъня (не по-малко от 10 мин), те не получават никакви, дори бегли, следи от изгаряния.

Слинът всъщност не е от голямо значение, тъй като при играта в огъня те често се заравят във жаравата до глезените и въглените се посипват и върху горната част на ходилото им. Някои учени обясняват това явление с психологията, но не всичко е психология.

Друг интересен факт е, че паднали от нестинарите предмети – кърпи, както и допирът на рокли и панталони в жаравата, не изгарят. Свидетели твърдят, че има случаи, когато нестинарите сядат в огъня, облечени в обикновени дрехи, а дори се е случвало и да лягат.

Учените са категорични, че при температура над 70°С човешкият белтък денатурира (когато кожата изгаря – бел.ред.), а температурата на жарта е минимум 400°С.

Освен това те смятат, че особеното психическо състояние, в което изпадат нестинарите, може да обясни нечувствителността към болка, но не и факта, че изгаряне въобще не настъпва.

Но това у самите нестинари не предизвиква никакво учудване. Те възприемат чудесата като съвсем естествени от гледна точка на фолклорното мислене прояви на харизмата.

Те също така не могат да дадат обяснение за способностите си, но ги приемат като дар. Убедени са, че силата им идва от силната им вяра и упование в покровителстващите ги светци.

Нестинарите казват: "За да можеш да танцуваш върху жаравата, трябва да го искаш. Когато усетиш, че музиката те обзема, тъпанът отмерва пулса на сърцето ти, усещаш, че политаш и тялото ти отмалява, и всичко около теб изчезва... няма и да разбереш кога си започнал да танцуваш, омагьосан своя древен и мистериозен танц върху искрящите въглени".