Откриха антична крепост край Бяла

"За това, че на нос св. Атанас до град Бяла (Варненско) е имало крепост, се знае само от кратка бележка от 1892 г. в описа на старините по Черноморското крайбрежие.

Бележката е писана от основателите на българската археология братята Хермингилд и Карел Шкорпил", каза  ръководителят на разкопките ст.н.с. д-р Валери Йотов от Варненския археологически музей.

”До 70-80-те години на ХХ в. за крепостта не се знае повече. Една оглавена от проф. Михаил Лазаров подводна археологическа експедиция в залива, южно от носа, дава допълнителна информация, обобщена в малки статии в популярното тогава списание „Космос”.

Няколко оловни и каменни щокове на котви, множество фрагменти от керамични съдове, открити от тази експедиция, се пазят в туристическия център в града.

Подводните проучвания насочват вниманието и към други извори. Според древногръцкия географ и историк Страбон тук някъде, между Одесос и Навлахос, се намира Лариса, но това навярно се отнася за пристанището на споменатия залив, което безспорно е локализирано и при подводните проучвания” сподели Йотов.

"Къде е населеното място от това време е трудно да се предположи, но различни сведения сочат платото над залива, където са откривани надгробен надпис на гръцки, както и други артефакти", смята той.

Те дълго време са стояли настрани от вниманието на историци и археолози.

Основната причина дълго време да се знае малко за крепостта на носа е обстоятелството, че оценявайки добрата видимост към голяма площ навътре в Черно море, в продължение на десетилетия тук е имало военно поделение, което прекратява дейността си преди няколко години.

Големият инвеститорски интерес за строителство в района на Бяла обхваща и места северно от нос св. Атанас.

Археологическите проучвания започнаха в средата на юли 2009 г. и за краткото време бяха изяснени въпроси на укрепителната система, водоснабдяването, жилищната и обществената архитектура.

На този първоначален етап на проучване може да се приеме, че крепостта е късноантична (ранновизантийска) и е част от голямата военноотбранителна система, изградена при византийските императори Анастасий и Юстиниян І.

Тя обхваща площ от около 38-40 декара. Укрепителната линия се е състояла от крепостна стена и ров пред нея. Кули и порти на този етап не са локализирани.

Недалеч от крепостната стена е имало казармени помещения, едно от които е частично проучено.

Най-интересният археологически резултат може би е откриването на сграда с масивни зидове от камъни и тухли, които на места са запазени на над 150 см височина.

Планът на сградата, както и първите открити находки – части от капители и кръстове позволяват да се направи предположението, че става дума за раннохристиянска базилика.