Защо все още съм ерген

„Какво не ти е наред?” – неотдавна ме попита едно момиче, с изключително загрижено изражение и недоумение. Това беше въпросът, който последва след признанието ми, че досега не съм бил женен.

Колкото и да е странно, аз се намирам във възрастта, когато трябва да имам някакво обяснение защо все още съм ерген, разказва Тед Сафран, автор на така наречената "теория на нюйоркския таксиметров шофьор".

Както по-късно разбрах, в такива случаи трябва просто да вдигна рамене и жално да обясня, че все още не съм намерил жената на живота си. Това обяснение се котира най-високо сред нежния пол.

Според теорията, мъжете по цял ден трамбоват из града на лов. С някои отиват надалеч, а с други – до близкия ъгъл.

В един момент обаче те се уморяват и им става скучно. Тогава светва червената лампичка и се прибират вкъщи. Жената, оказала се в този момент на задната седалка на „таксито” – за нея се женят.

Тази антиромантична теория предоплага, че бракът е въпрос на време, а не чудо. Известно е, че много връзки прекъсват в момента когато жената започва да настоява за узаконяването им, но в повечето случаи се оказва просто изхвърлена от „таксито”. 

Според "теорията за таксиметровия шофьор" умната жена е тази, която не бърза.
Когато става въпрос за отношения, мъжете изглеждат като маймуни, които се опитват да четат ноти.

Един от основните въпроси на настоящия анализ е: "Как разбра, че това е Тя?". Оказва се, че въпросът „Кога?” е не по-маловажен от въпроса „Кой?”.

Това откритие ми проблесна, когато по време на запивка с приятел той ми сподели, че: „...ако се бях запознал с жена ми година по-рано, никога нямаше да се оженя за нея”. И това съвсем не означава, че той не я обича, а просто, че тогава още не е бил готов.

Аз не искам да вярвам в "теорията на таксиметровия шофьор", защото съм романтик. Искам сърцето ми да примира от щастие. Да изпитвам ирационална и необяснима сладка тъга. Искам да усетя вълшебния момент, когато ще Я срещна.

Все още мисля, че  влюбването не трябва да е подчинено на волята ни.  За съжаление обаче с напредването на възрастта все повече се замислям в правотата на "теорията на таксиметровия шофьор". Не се ли превръща в един момент бракът в практическо, а не в емоционално решение.

Поглеждайки назад, в миналото си, виждам поне пет жени, които биха могли да бъдат добри съпруги и майки... Но явно времето не е било подходящо.

Може би хубавото на тази теория е, че е "теория на нюйоркския таксиметров шофьор”. Ако беше шофьорът от Лондон, той просто щеше да спре и надълго и нашироко да изяснява накъде отивате. Щеше да реши, че не сте в една посока, и да продължи нататък.  Ако беше пък парижки шофьор, той просто щеше да ви покани в колата, без дори да знае маршрута.

Предполагам, че трябва да съм поласкан, че хората се чудят защо не съм женен. В крайна сметка това означава, че нямам видими недостатъци. Виж, ако бях без един крак и трябваше да се придвижвам с помощта на кран, сигурно нямаше да питат. Явно проблемът ще стане сериозен, когато просто престанат да любопитстват.