Историята на един мошеник

Ал Пачино се подготвя за снимките на нов филм, в който ще играе Салвадор Дали, видян през очите на един от най-прочутите артмошеници в света – Стан Лаурисенс. Филмът, който се очаква да излезе на екран следващата година, е базиран на мемоарите на един от най-спорните търговци на съвременно изкуство.

Вече 63-годишен, белгиецът търси нова популярност, описвайки в романи собствения си живот. Книгата му "Дали и аз: Сюрреалистична история" е международен бестселър, който Холивуд реши да филмира. Според IMDb в ролята на Стан ще видим Силиън Мърфи ("Батман: началото", "Студената планина").

Стан прави милиони от модерно изкуство и успява да влезе под кожата на едно от най-големите имена в изобразителното изкуство – Салвадор Дали. Историите, че 75% от творбите на Дали всъщност са фалшификати и за оргиите на художника и съпругата му Гала с известни филмови звезди, дължим тъкмо на Стан Лаурисенс.

Историята започва през 70-те, когато белгиецът се подвизава като кореспондент на фламандското списание "Панорама" в  Холивуд. Прави интервюта с Марлон Брандо, Елизабет Тейлър, Фей Данъуей, само че те дори не са го срещали.

Стан изфабрикува разговорите от чужди статии. Кариерата му можела да продължи, но той има по-големи амбиции. Впечатлена от връзките му в артистичните среди белгийска компания, занимаваща се с недвижими имоти и диаманти, му поверява новия си бизнес – търговията с произведения на изкуството, считана тогава за особено привлекателна инвестиция.

Само на 26 години, Стан не се колебае дълго пред предложението за дванадесетократно увеличение на заплата, към което можел да прибави и 2% комисиона. Изобретателен и без особени морални задръжки, той успявал да се сдобие с модерно изкуство от доста съмнителни източници. Когато те пресъхвали, просто слагал постери в скъпи рамки. Хвали се, че дори успял да продаде като истински няколко снимки от каталози.

"Купувах литографии за по 150 евро, слагах ги в рамки за по 500 и след това ги продавах за 5000 евро, като купувачите оставаха с впечатление, че са направили голяма сделка", разказва пред вестник "Фландрия днес" Лаурисенс.

Днес, 40 години по-късно, признава, че успехът на бизнеса му се дължал най-вече на подбора на клиенти – новобогаташи и бизнесмени, които искат да изперат парите си.

"Тези хора не знаеха нищо за изкуството и дори не харесваха Дали. Те бяха щастливи да вложат недекларираните си доходи в нещо, което не смятаха да показват никому, и не искаха да отговарят на въпроси. Няма да сложите в хола си нещо, за което биха ви задавали въпроси, а пък ако в крайна сметка се досетите, че сте измамен – няма да позвъните в полицията, защото ще ви попитат откъде сте взели парите", казва той.

Схемата е безупречна. Стан събира парите в китайската ваза в хола си. Над 100 000 долара стоят в пластмасови торбички. "Не смятах, че върша престъпление, защото това бяха мръсни пари. Чувствах се като Робин Худ", пише в книгата си Лаурисенс.

Краят настъпва внезапно, когато работодателите му са принудени да се оттеглят, защото властите установяват, че те продават инвестиционни продукти без регистрация. Стан влиза за кратко в затвора, но е пуснат под гаранция и преди процеса бяга в Испания.

Купува си къща в Каталуния, където се оказва съсед с донеслия му най-много пари художник – Салвадор Дали. Двамата се сприятеляват и белгиецът е допуснат до вътрешния кръг на Дали.

Стан разказва шокиращи истории за асистентите на Дали, които рисували картините, позволили на художника да води екстравагантния си начин живот, който го направи знаменитост. Артдилърът твърди, че е продал хиляди фалшификати на испанския сюрреалист с неговото знание.

Интерпол открива Лаурисенс в Испания. Той излежава пет месеца от двегодишната си присъда за измама. После заминава в Лондон, но парите му се топят бързо. Води чергарски живот, краде вестници от будките. В един от тях прочита, че общината иска да продаде няколко произведения на изкуството, включително пищна статуя на Венера от колумбийския скулптор Фернандо Ботеро.

"Реших, че аз ще я продам. Използвах трик, който бях научил в затвора – изпратих статията заедно с официално изглеждащо писмо от общината на петима колекционери на колумбийско изкуство.

В него исках от тях да изпратят 150 000 долара в отворена от мен сметка в британска банка, която имаше същия адрес като аукционната къща "Сотбис". И един от тях се хвана. Това беше през 1993 или 1994 г. Известно време се озъртах през рамо, но нищо не се случи", разказва Лаурисенс.

Макар че рядко се появява на публични места, Стан, който сега живее в родината си, не се крие и дори наскоро участва в дискусия за фалшифицирането на изкуство в Брюксел заедно с бившия шеф на отдела за борба с трафика на произведения на изкуството в белгийската полиция.

Охотно разказва своята версия за живота си, без да пропуска началото, когато пробивал дупки в обикновен кашкавал и го продавал като швейцарски ементал.

Интернет страницата му следи отблизо хода на подготовката за снимките на филма "Салвадор Дали и аз", който ще го направи прочут.

Предвид кариерата му, твърденията на Стан се приемат с подозрение, но пък от тях става забавна история, а ангажирането на Ал Пачино гарантира успеха й.