Естествен АЕЦ се взривил на Марс в древността, твърди учен

Преди няколкостотин милиона години на Марс е станала мащабна ядрена катастрофа – взрив на естествен ядрен реактор, засипал планетата с радиоактивен прах и отломки, смята проф. Джон Бранденбург от компанията Orbital Technologies Corp., цитиран от РИА Новости.

Други учени обаче изразяват съмнения в реалността на тази хипотеза.

Земният аналог

На Земята, в Африка, в региона Окло на територията на съвременен Габон, преди около 1 млрд. години действал естествен ядрен реактор, в който подземната вода взаимодействала със запасите уран. Този реактор е бил саморегулиращ се – водата е играла в него ролята на охладител и е забавяла потоците неутрони, като по този начин не е позволявала на реакцията да премине критичния праг. Естественият реактор е работил няколко милиона години, изработвайки плутоний.

АЕЦ-ът на Марс

Бранденбург отбелязва, че на Марс присъстват двата компонента на естествената АЕЦ – подземна вода и запаси уран.

"Съществуват свидетелства, че голям ядрен реактор се е формирал и действал на Марс в северното Ацидалийско море (в Западното полукълбо на планетата). Но за разлика от земния аналог, този естествен реактор е бил очевидно значително по-голям, произвеждал е уран-233 от торий и по всичко изглежда се е разрушил в резултат на взрив, изхвърляйки значително количество радиоактивни вещества на повърхността на Марс", се казва в доклад на Бранденбург на планетологична конференция в САЩ.

Според учения в Ацидалийско море на Марс преди около 1 млрд. години на дълбочина около 1 км е съществувало рудно тяло, състоящо се от концентриран уран, торий и калий. Поради това, че на Марс за разлика от Земята отсъства плочно тектонично движение, рудното тяло е оставало цяло и в него се е поддържала ядрена реакция с отделяне на топлина.

След няколкостотин милиона години реакторът е започнал да изработва ядрено гориво под формата на уран-233 и плутоний-239 по-бързо, отколкото да го изгаря. Силният поток неутрони също е довел до образуване на голямо количество радиоактивни изотопи на калия.

В даден момент реакторът е преминал в критичен режим – водата е изкипяла, което е довело до ръст на потока неутрони и спонтанна верижна реакция с участието на уран-233 и плутоний-239.

"Освобождаването на енергия е било катастрофално и е довело до изхвърлянето на облак пепел и прах като от мощен удар на астероид. Това е довело до падане на радиоактивен прах и отломки върху значителна част от повърхността на планетата и този слой е бил обогатен с уран и торий. От взрива се е формирала падина с ширина около 400 км в района на Ацидалийско море", се казва в доклада.

Според изчисленията на Бранденбург енергията на взрива е била еквивалентна на енергията от падането върху повърхността на 30-километров астероид.

Особености на планетата

Регионът с повишена концентрация на торий се намира на северозапад в Ацидалийско море в широка и плитка падина. Съдържанието на следи от торий и радиоактивни изотопи на калия говорят, че ядрената катастрофа е станала преди няколкостотин милиона години, в средата или края на Амазонийската ера. За тази катастрофа говори и присъствието на възникнали в резултат на ядрените реакции газове аргон-40 и ксенон-129 в атмосферата на планетата.

"Съществуването на такъв голям естествен ядрен реактор може да обясни някои загадъчни особености в марсианските данни, например повишеното съдържание на калий и торий на повърхността и големия набор радиогенни изотопи в атмосферата", отбелязва ученият.

Съмнителна хипотеза

Други изследователи изразяват съмнения в реалността на описаната от Бранденбург катастрофа. Така д-р Дейвид Бити от Лабораторията за реактивно движение отбелязва, че геологическите условия както на Марс, така и на Земята съществуват хилядолетия и са изпитвали малко резки изменения.

"Камъните са си камъни. (Естествена ядрена реакция) може да настъпи след милиарди години, но това не е повод отсега да бягаме от домовете си", казва Бити.

Според Ларс Борг от Ливерморската национална лаборатория, особеностите, за които говори Бранденбург, може да са свързани с "обикновени" геологични процеси, а не с ядрена реакция.

"Ние изучаваме марсианските метеорити вече 15 години и знаем изотопния им състав в детайли. Но никой не си е мислил за естествен ядрен взрив на Марс", казва Борг.