Преди няколкостотин милиона години на Марс е станала мащабна ядрена катастрофа – взрив на естествен ядрен реактор, засипал планетата с радиоактивен прах и отломки, смята проф. Джон Бранденбург от компанията Orbital Technologies Corp., цитиран от РИА Новости.
Други учени обаче изразяват съмнения в реалността на тази хипотеза.
Земният аналог
На Земята, в Африка, в региона Окло на територията на съвременен Габон, преди около 1 млрд. години действал естествен ядрен реактор, в който подземната вода взаимодействала със запасите уран. Този реактор е бил саморегулиращ се – водата е играла в него ролята на охладител и е забавяла потоците неутрони, като по този начин не е позволявала на реакцията да премине критичния праг. Естественият реактор е работил няколко милиона години, изработвайки плутоний.
АЕЦ-ът на Марс
Бранденбург отбелязва, че на Марс присъстват двата компонента на естествената АЕЦ – подземна вода и запаси уран.
"Съществуват свидетелства, че голям ядрен реактор се е формирал и действал на Марс в северното Ацидалийско море (в Западното полукълбо на планетата). Но за разлика от земния аналог, този естествен реактор е бил очевидно значително по-голям, произвеждал е уран-233 от торий и по всичко изглежда се е разрушил в резултат на взрив, изхвърляйки значително количество радиоактивни вещества на повърхността на Марс", се казва в доклад на Бранденбург на планетологична конференция в САЩ.
Според учения в Ацидалийско море на Марс преди около 1 млрд. години на дълбочина около 1 км е съществувало рудно тяло, състоящо се от концентриран уран, торий и калий. Поради това, че на Марс за разлика от Земята отсъства плочно тектонично движение, рудното тяло е оставало цяло и в него се е поддържала ядрена реакция с отделяне на топлина.
След няколкостотин милиона години реакторът е започнал да изработва ядрено гориво под формата на уран-233 и плутоний-239 по-бързо, отколкото да го изгаря. Силният поток неутрони също е довел до образуване на голямо количество радиоактивни изотопи на калия.
В даден момент реакторът е преминал в критичен режим – водата е изкипяла, което е довело до ръст на потока неутрони и спонтанна верижна реакция с участието на уран-233 и плутоний-239.
"Освобождаването на енергия е било катастрофално и е довело до изхвърлянето на облак пепел и прах като от мощен удар на астероид. Това е довело до падане на радиоактивен прах и отломки върху значителна част от повърхността на планетата и този слой е бил обогатен с уран и торий. От взрива се е формирала падина с ширина около 400 км в района на Ацидалийско море", се казва в доклада.
Според изчисленията на Бранденбург енергията на взрива е била еквивалентна на енергията от падането върху повърхността на 30-километров астероид.
Особености на планетата
Регионът с повишена концентрация на торий се намира на северозапад в Ацидалийско море в широка и плитка падина. Съдържанието на следи от торий и радиоактивни изотопи на калия говорят, че ядрената катастрофа е станала преди няколкостотин милиона години, в средата или края на Амазонийската ера. За тази катастрофа говори и присъствието на възникнали в резултат на ядрените реакции газове аргон-40 и ксенон-129 в атмосферата на планетата.
"Съществуването на такъв голям естествен ядрен реактор може да обясни някои загадъчни особености в марсианските данни, например повишеното съдържание на калий и торий на повърхността и големия набор радиогенни изотопи в атмосферата", отбелязва ученият.
Съмнителна хипотеза
Други изследователи изразяват съмнения в реалността на описаната от Бранденбург катастрофа. Така д-р Дейвид Бити от Лабораторията за реактивно движение отбелязва, че геологическите условия както на Марс, така и на Земята съществуват хилядолетия и са изпитвали малко резки изменения.
"Камъните са си камъни. (Естествена ядрена реакция) може да настъпи след милиарди години, но това не е повод отсега да бягаме от домовете си", казва Бити.
Според Ларс Борг от Ливерморската национална лаборатория, особеностите, за които говори Бранденбург, може да са свързани с "обикновени" геологични процеси, а не с ядрена реакция.
"Ние изучаваме марсианските метеорити вече 15 години и знаем изотопния им състав в детайли. Но никой не си е мислил за естествен ядрен взрив на Марс", казва Борг.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Тръмп обмисля завземане на ключовия за иранския износ на петрол о. Харг
Решението на Пауъл за мястото му в борда на Фед може да определи лидерството на Уорш
Психолог: Стресът на работа е измерим, но технологиите не трябва да са психотерапевти
Защо войната в Иран е провал за САЩ?
Столична община ще инвестира над 224 млн. лв. във ВиК и ремонти на улици
Над 117,6 хил. души са променили пенсионните си фондове в края на 2025 г.
Великден 2026: По-малко шоколад за повече пари
Иран нападна Ерусалим: Чуха се експлозии и предупредителни сирени
Рецепта за карфиол на фурна с домашен чеснов сос
Късна емисия
Край на мълчанието! „Извършителят“ на дузпата от мача Левски-Локо Пд проговори
Аржентина ще мери сили с екзотичен отбор след пропадането „Финалисима“
Тъжна вест! Почина бивш футболист и президент на Спартак Варна
Достанич с обещание
Балтанов: Искаме да спечелим всичко мачове до края
Зографски преодоля квалификацията в Викерсунд
Дневен хороскоп за 21 март, събота
Финансови постъпления очакват тези 4 зодии през април
Чък Норис почина на 86 години
Означава ли потта, че тренировката е по-ефективна
Домашните хакове, които помагат да бъдем по-здрави
Постна баклава за Благовещение
Затварят участък от булевард "Осми приморски полк" на 26 март
Актьорът Михаил Мутафов бе отличен за цялостно творчество
Представиха първите влакове "Шкода", които ще возят пътниците с модерни мотриси
Хванаха за ден 34-ма шофьори с алкохол или наркотици
Хороскоп за 21 март 2026
Веласкес очаква тежък мач срещу Черно море
Китайски AI в орбита за пръв път управлява робот на Земята
Откритие: Преди 3,5 млрд. години земната кора се е движила шест пъти по-бързо от днес
НАСА планира драстично да увеличи броя на роботизираните мисии до Луната
Създаден е нов каталог на скалисти екзопланети в обитаемата зона
Луната отново е на фокус: НАСА подготвя ракетата „Артемис“ за полет през април
Китай набеляза вулканичен район за първото си кацане на Луната