Получените данни от космическия телескоп "Хершел" позволиха на учените да регистрират следи от водни пари около планетата джудже Церера, разположена в астероидния пояс, съобщават световните информационни агенции, позовавайки се на Европейската космическа агенция /ЕКА/.
Учените за пръв път се натъкват на следи от вода в тази част на Слънчевата система. "За пръв път открихме вода в астероидния пояс, а това доказва, че Церера има ледена повърхност и атмосфера", отбеляза един от авторите на изследването - Михаел Кюперс от Астрономическия център на ЕКА в Испания.
Благодарение на свръхчувствителната апаратура на "Хершел" специалистите успяха да установят две точки на повърхността на миниатюрната планета, където редовно се наблюдават изригвания на малки водни частици. Изригванията на водни пари на Церера са в рамките на 6 килограма в секунда.
Както показаха снимките на телескопа, тези два участъка са били най-тъмните на повърхността на небесното тяло.
Изследователите предполагат, че в тези части на Церера слънчевата светлина се поглъща най-активно, което води до бързото разтопяване на леда и до мощното отделяне на пара от повърхността.
Учените изтъкват, че откритите от "Хершел" водни пари около Церера им дават нови сведения за разпределението на водата в Слънчевата система. Като се има предвид, че масата на Церера съставлява една пета от тази на астероидния пояс, това откритие има голямо значение не само за изследването на малките небесни тела в Слънчевата система. То ще даде важен принос и в изучаването на произхода на водата на Земята.
Космическата обсерватория на ЕКА "Хершел" е предназначена за наблюдение на "студената Вселена". Тя бе изведена в орбита през 2009 година. "Хершел" е най-големият от инфрачервените телескопи, изпращани в космоса. Диаметърът на огледалото му е 3,5 м - с 1 м повече, отколкото на космическия телескоп "Хъбъл". "Хершел" има две фотокамери със спектрометри и датчик HIFI, улавящ излъчвания в инфрачервения диапазон. Така телескопът прави наблюдения на инфрачервеното излъчване в широк спектър честотни диапазони и може да фиксира най-хладните
космически тела, изпускащи най-малко енергия. Направените с него наблюдения обогатиха познанията за формирането на Вселената.
През април 2013 година апаратът напълно изчерпи запасите на охладителя си и прекрати своята работа. При все това масивите от данни, които той предаде на Земята по време на своята мисия, съдържат много сведения, които учените още дълго време ще дешифрират.
(БТА)
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
По-високите цени на петрола облекчават фискалната криза в Русия
НАСА ще строи база на Луната за 20 млрд. долара и космически кораб за Марс
Индексите на БФБ отчетоха понижения при слаба активност във вторник
ЕС отлага предложението за постоянна забрана на вноса на руски петрол
Иран спря износа на природен газ за Турция след израелските удари по „Южен Парс“
Централна прогноза
Дизелът над 1,60 евро: Кой ще получи помощ
ЕС и Австралия подписаха споразумение за свободна търговия
ВАС окончателно спря повишаването на цените в синя и зелена зона в София
Международен казус: 6 говеда преминаха границата нелегално при Гюешево
Национал на България с драматична победа в Хърватия
Реал, Ливърпул и Дортмунд в битка за звезда на Челси
Йозуа Кимих очерта две от големите надежди на Германия преди Световното
От Реал Мадрид ревнаха срещу червения картон на Валверде
Битката за Топ 4: Звезда се завръща за Ман Юнайтед
Левски задмина Лудогорец по… дузпи
Gladen.bg представя новото поколение онлайн пазаруване – по-бързо и по-персонализирано от всякога
Цветове за добро настроение през пролетта
Здравословно пилешко с лимон, билки и зеленчуци
Женски хороскоп за април 2026
„Пролетна супер седмица“ стартира в Практикер
3 важни поверия за Благовещение
Българи масово купуват имоти в Кавала, вдигнаха цената до 2000 евро на квадрат
Във Варна ще вали до Цветница
Пътна полиция-Варна: Проверките на водачи на тротинетки са целогодишни
Стела Николова: Годините безхаберие поставят Варна в тежка ситуация
Изложба, посветена на творчеството на Михайло Парашчук, гостува във Варна
След години на почти нулева заболеваемост, морбили се завърна в България
Метеор с тегло един тон избухна над Тексас, хиляди в Хюстън чуха звуковия удар
Товарният кораб „Прогрес-94“ се скачи с Международната космическа станция
Руският аналог на Starlink вече има 16 сателита в орбита
Artemis II: Поглед отвътре към мисията, която ще отведе човечеството по-далеч от всякога
Meta инвестира $135 млрд. в „персонален свръхинтелект“ през 2026 г.
Нова метафора за квантовата механика: Вселената не се разклонява, а се разцепва на фрагменти