Сърбия, Косово... Задава ли се ново прекрояване на границите?

Колкото повече наближава срокът, в който Белград и Прищина трябва да постигнат споразумение за това, което се нарича "всеобхватно нормализиране на отношенията чрез документ, от който произтичат правни задължения", толкова повече нараства напрежението в Косово, особено в северната част, която практически се контролира от Белград, макар че формално е територия на Косово, се казва в коментар на "Ютарни лист".

Разтревожени са и сърбите, които живеят южно от река Ибър, а те са мнозинството от сръбската общност в Косово. Сега все по-открито се говори за това, което доскоро беше червената линия, която не бива да се прекрачва – подялба на Косово.

Международната общност винаги е казвала, че тази опция трябва да бъде изключена, че тя би донесла повече вреди, отколкото ползи, че би отворила кутията на Пандора и възможност за прекрояване на границите и на другите държави от бивша Югославия. Сега обаче съпротивата е по-малка, а и Прищина за първи път чрез президента на Косово Хашим Тачи проявява готовност за такава идея.

Естествено, Тачи не говори за подялба, казва, че той се противопоставя на подобна възможност, но говори за "корекция на границите". Това е само друга дума за подялба или за размяна на територии. Не е ясно дали това е тактика на Косово за предлагане на размяна на територии със Сърбия, при която няколко общини в Северно Косово биха отишли в Сърбия, а към Косово биха били присъединени части от Прешевската долина /общините Прешево, Буяновац и Медведжа/ в Южна Сърбия, в които живеят предимно албанци.

Подобна опция се споменава като възможна, защото всяка от страните би могла да каже, че е получила нещо или че не е изгубила всичко.

Докато Косово настоява, че окончателното решение трябва да бъде признаване на Косово като държава, президентът на Сърбия Александър Вучич казва, че това не би било компромис. Той казва, че "албанците искат да получат всичко", но по думите му компромисното решение трябва да бъде онова, което ще бъде еднакво неблагоприятно и за едната, и за другата страна, където и двете страни ще загубят по нещо.

Косово се опасява, че евентуална формална подялба или териториална автономия за сърбите в северната част на Косово би означавала създаване на един вид "Република Сръбска" /Република Сръбска е част от Босна и Херцеговина/.

Премиерът на Косово Рамуш Харадинай нарича приказките за подялба "подготовка за увод към нови конфликти", а и международната общност, поне онази част, която от години участваше в процеса на решаване на въпроса за статута на Косово, е абсолютно против.

Такова решение би поставило в неизгодно положение и косовските сърби, мнозинството от които не живеят в северната част на Косово, а и почти всички религиозни обекти от особено значение се намират в останалата част на Косово, а не в северната – от Печката патриаршия, манастира Високи Дечани до манастира Грачаница. Размяна на територии или подялба, или "корекция на границите" - това би предизвикало и евентуално преместване на населението на етнически принцип.

За това добре би трябвало да помислят онези, които сега са в ролята на посредници в диалога между Косово и Сърбия, защото в случай на лошо решение последиците ще са големи. Но ЕС няма капацитета дори да осъзнае тежестта на проблема, камо ли да го разреши. Върховният представител Федерика Могерини и екипът й се оказаха недорасли за този тежък проблем и може да се очаква тук да се намесят Русия и Турция. САЩ проявяват все по-малък интерес, макар че продължават да имат най-голямо влияние, особено сред косовските албанци.

Проблемът в подхода на ЕС е, че съюзът преднамерено оставя отворена възможност за различни и често пъти противоположни интерпретации на всички послания. ЕС никога не обясни какво означава "статусно неутрален подход към Косово". Затова и ЕС не може и публично да признае, че иска от Сърбия да признае Косово като условие за членството й в ЕС, макар че е ясно, че се изисква някакъв вид признаване. ЕС обаче не може формално да заяви това не заради Сърбия, а заради своите държави членки и ще продължи да се крие зад фразата "всеобхватно нормализиране на отношенията чрез документ, от който произтичат правни задължения", а в лични разговори дипломатите казват, че това означава своеобразно взаимно признаване на двете държави.

Косово се надява, че с евентуално споразумение със Сърбия ще си отвори вратата за членство в ООН, а това би могло да промени и позицията на страните от ЕС, които отказват да признаят неговата независимост и да открият пътя и за Косово в процеса на разширяване на ЕС. Затова и в стратегията си за продължаване на разширяването към Балканите ЕС посочи като ключова за целия регион точно нормализацията на отношенията между Сърбия и Косово.

Косово обаче може да падне в клопка, защото в случай на споразумение с Прищина Белград може да каже, че те не влияят на Москва и Пекин, които да продължат да пречат на приемането на Косово в ООН или Мадрид, който да направи това в ЕС. А перспективата за членство в ЕС и за Сърбия, и за Косово е много далечна и като че не е реална в следващите десет години за Сърбия и 15 г. за Косово.

Независимо от реториката на президентите на Сърбия Вучич и на Косово Тачи, която като че подготвя обществеността за "трудни решения" по въпроса за Косово, обществеността продължава да е силно объркана поради неяснотата за това как би трябвало да изглежда окончателното решение. Има опасност вместо решение да се навлезе в ново статукво и нови проблеми, не само в отношенията между Белград и Прищина, но и в целия регион. Защото опцията за размяна на територии би насърчила и други в региона да поискат същия сценарий, особено сърбите в Босна и Херцеговина и Черна гора и албанците в Македония.