Русия води все по-открита война по източния фланг на НАТО

Само преди няколко месеца войната на Русия бе абстрактна реалност за повечето хора в Европа извън Украйна. И когато се случваше руски дронове да нарушат въздушното пространство на Полша или Румъния, официалните коментари също бяха странно успокояващи и абстрактни. Дори когато в края на май 2026 година руски дрон удари блок в румънския град Галац, много представители на ЕС и НАТО се забавиха да обвинят Русия в преднамереност. Все пак се заговори за хибридна война, пише Дойче веле.

От лятото на 2026 г. обаче ситуацията се промени радикално - в някои държави от Централна и Югоизточна Европа почти ежедневно има прелитания на дронове или експлозии. В граничещите с Украйна региони все по-често звучат въздушни тревоги при руските атаки срещу нападнатата страна. Все по-често се налага летищата да прекъсват работа или да се затварят въздушни пространства. Русия бомбардира гранични пунктове, инфраструктура и влакове в непосредствена близост до границите на държавите, съседни на Украйна. Постоянно расте и броят на саботажите.

Най-вече за балтийските държави, Полша, Молдова и Румъния войната вече не е хибридна, а съвсем реална. И все по-често водещи политици от тези страни говорят за умишлени акции на Русия.

Уникална серия от "случайности"

Това се видя особено отчетливо на 24 септември. Молдова регистрира четири полета на дронове, два от тях избухнаха на нейна територия. Северното въздушно пространство на страната бе временно затворено. В Румъния въздушното пространство бе нарушено от два дрона, един от които експлодира в северната част на страната. Близкият граничен преход към Украйна бе затворен, а преди това заради руска атака в Украйна близо до румънската делта на Дунава бяха вдигнати изтребители на НАТО.

И в Полша на два пъти бяха активирани натовски изтребители заради руски нападения близо до границата. Два гранични прехода бяха евакуирани заради руски атаки с дронове. В сряда вечерта, на 23 септември, избухна пожар в наземна станция на „Старлинк" на 40 км южно от Варшава. В крайна сметка полското правителство определи случилото се като „саботаж".

Също в сряда руски хеликоптер МИ-8 наруши полското въздушно пространство откъм Калининград. Той е навлязъл на 300 метра навътре и е останал там 42 секунди, съобщи оперативното командване на полската армия.

"Путин иска да изтощи Европа"

След инцидентите полският премиер Доналд Туск бе пределно ясен. Русия все повече усъвършенства своята „отвратителна форма на натиск" и трябва да сме готови за това, подчерта той. „Русия иска да изтощи Украйна, разрушавайки нейната промишлена и енергийна инфраструктура, но тя иска да изтощи и Европа", заяви полският премиер. Във връзка с пожара на станцията на „Старлинк" той изрази предположението, че е бил умишлен и целенасочен.

Още по-категоричен бе коментарът на полския вицепремиер и министър на дигитализацията Кшищоф Гавковски. „Много са индикациите, че пожарът на станцията на „Старлинк" е пореден елемент от хибридната война", каза той и спомена за „саботаж". Атаката била предназначена да попречи на достъпа на украинската армия до интернет. Все още не можело да се каже със сигурност, че зад пожара стои Русия, но сценарият съответствал на „новата руска нападателна доктрина".

Молдова преговаря за защита на въздушното си пространство

Президентката на Молдова Мая Санду също реагира много остро в четвъртък. Тя каза, че масираните руски атаки срещу Украйна „отново са достигнали Молдова" и добави, че войната на Русия застрашава цяла Европа. Същевременно тя изтъкна подкрепата на своята страна за Украйна.

Председателят на молдовския парламент Игор Гросу каза същия ден, че се водят преговори съвместно с Румъния и Украйна за търсене на решения за укрепване на възможностите за защита на молдовското въздушно пространство. Молдова може да контролира въздушното си пространство, но почти няма възможности да сваля дронове. Засега подробности по преговорите няма.

Реакциите в Румъния са по-предпазливи

В Румъния реакциите в четвъртък бяха по-сдържани. Министърът на отбраната Раду Мирута каза само, че според него е необходим дипломатически протест срещу Русия. Същевременно бе заявено, че последният паднал на територията на страната дрон имал „нови технически качества" - можело да става дума за нов тип руски дрон.

Президентът на Румъния Никушор Дан заяви още в сряда на сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, че се намираме „в петата година на една незаконна, непредизвикана и несправедлива нападателна война, водена в големи мащаби срещу Украйна от постоянна членка на Съвета за сигурност". Румъния, като държава от ЕС с най-дългата граница към Украйна, усещала „непосредствените отражения на тази война чрез постоянните нарушения на нейното въздушно пространство", каза Дан. Президентът подчерта, че Румъния ще остане на страната на Украйна и на нейния народ, които правомерно се защитават, дотогава, докато е необходимо.

Някои коментатори в румънските медии отправиха критики към това, че много румънски политици реагират твърде сдържано на руските нападения. „Междувременно се стигна дотам, че заради дроновете трябва да затваряме училища, но политиците се страхуват до произнесат думата Русия", написа журналистът Габриел Беян от портала „HotNews".

Възможни атаки в Средиземно море

Не е изключено Русия да разшири нападенията си и към западноевропейските държави. В четвъртък испанският вестник „El Mundo" разпространи информация от доклад на ЦРУ, съгласно която Русия можело да подготвя нападения с дронове срещу Италия, Франция и Испания. За целта било възможно да се използват корабите от нейния сенчест флот в международните води на Средиземно море.

Официални потвърждения на това засега няма. Френският президент Еманюел Макрон отхвърли сведенията от доклада: ЦРУ не било информирало френските служби за възможна руска атака с дронове. Същевременно Макрон определи вероятността от руско нападение срещу Европа като „логична".

Сериозни предупреждения постъпиха в четвъртък и от Дания. На пресконференция на военното министерство, на военното разузнаване и на генералния щаб бе казано: в следващите месеци Русия ще засили хибридната си война срещу Запада и НАТО с „по-чести нападения", които ще имат по-големи последствия за засегнатия лагер, отколкото досега. Министърът на отбраната Йепе Брус заяви, че сега ситуацията е „по-сериозна от всеки друг момент от края на Студената война насам".