Сръбска медия нарече българското посещение в Битоля "фашистки марш"

Най-старото проправителствено сръбско издание "Политика" повтори всички антибългарски писания от РС Македония от последните две седмици. Този път повод за "общата скопско-белградска атака" е откриването на Културния център „Иван Михайлов“ в Битоля. В текста не е пропусната нито една опорка от антибългарската риторика на македонските политици, но изданието си позволява да определи българската делегация в Битоля като "фашистки марш", предаде репортер на БГНЕС. Изданието наскоро бе закупено от близък до президента Александър Вучич "предприемач".

Агенция БГНЕС публикува без съкращения текста в "Политика", който е озаглавен: Българската подривна дейност на фашистките колаборационисти разгневи македонците

Приказките обикновено започват с изречението: „Имало едно време...“, носят някои уроци за добродетели и недостатъци и имат щастлив край. Но случилото се наскоро под македонското слънце в Битоля - града на почетните консули, колкото и нереално да изглежда, за съжаление, не е приказка.

Затова можем да започнем сагата за това събитие така: 77 години след победата над фашизма в Северна Македония този бич от миналото се превърна в актуална тема. „Добросъседската” държава изпрати в Северна Македония своята делегация, състояща се от министър-председателя на България, вицепремиер, министъра на външните работи, бившия министър на външните работи и бившия министър на отбраната, за да унижи за пореден път македонския народ чрез откриване на Българския културен център в Битоля, .наречен „Ванчо Михайлов”. А той беше убеден сътрудник на Хитлер, Мусолини, Павелич, българския цар Борис III...

През онези мрачни времена идентичността на македонския народ не само беше оспорвана, но беше и потъпкана от фашисткия ботуш. Дали името на културния център всъщност крие посланието „Това е България“? В страна, където сътрудниците на Хитлер, като част от окупационната българска армия и полиция, затварят всички евреи от Щип, Скопие, Кичево и ги изпращат в лагера Треблинка. 7 144 от тях са убити. 30 000 сърби са откарани с вагони за добитък от Скопие в окупационната зона на Вермахта, а по-малък брой в лагери в Германия и България. Тези данни се намират в Мемориалния център на Холокоста на евреите от Македония в Скопие.

Този български акт, който реабилитира нацистката и фашистка идеология, беше популяризиран ни повече, ни по-малко от Кирил Петков, българския министър-председател. И това не беше всичко. Нокаутът е изказването му, че е „мост между две държави“ в момент, в който българската официална политика смята, че Северна Македония може да влезе в ЕС само като страна, населена с хора от български произход и че българите трябва да са част от Конституцията РСМ. Разбира се, освен твърдата позиция, че в Македония живеят над 3 500 официални българи и че са им отнети правото на самоопределение, Петков и неговите сътрудници смятат, че в България няма македонци. Въпреки че Европейският съд по правата на човека в Страсбург постанови, че правата на македонците в България са отнети и държавата трябва да им позволи да живеят като македонци.

Петков е възпитаник на Харвард с прозападна ориентация, за разлика от Румен Радев - президента на България, който е възприеман като проруски настроен. Сблъсъкът на две идеологии, идващи от София, показа подобен проблем в Украйна, където се сблъскаха неонацисти и антифашисти.

Македонското ръководство, като се започне от президента, премиера, външния и вътрешния министри, заяви, че това е директна провокация, а Димитър Ковачевски се опита да обобщи целия проблем, като подчерта: "Антифашистката ориентация е част от нашата национална идентичност", признавайки, че този ход на българските държавници събудиха духовете от миналото на македонския народ, като насърчиха езика на омразата и породиха отново недоверие към онези, които се бориха успешно. „Затова напълно разбирам гнева на македонския народ“, посочи Ковачевски.

Но остават редица отворени въпроси.

Как "домарширува" българската делегация към Северна Македония? Не може ли Министерството на правосъдието да излезе с позиция, че този български център не може да бъде регистриран под това име? Възможно ли е никой от изпълнителната и съдебната власт на Македония да не знае с какво намерение Петков влиза в Северна Македония и никой да не попречи на намеренията му? Ако пък е вярно, че не са знаели за българския план, тогава защо не присъстваха на откриването на КЦ като домакини и не подкрепиха предлагания от Петков „мост на приятелството“?

Призракът на фашизма обаче отново се появи под македонското небе. „Ясното слънце“ залезе.