Лошите постъпки правят хората по-силни физически от добрите

Учените доказаха, че както добрите, така и лошите постъпки по отношение на другите хора им позволяват после по-лесно да се справят с физическото натоварване, но този ефект е по-изразен в случай на негативни действия, се съобщава в статия на изследователи, публикувана в сп. Social Psychological and Personality Science.

„Хората често гледат на другите, извършващи добри или лоши дела, и мислят, че самите те никога не биха могли да направят това, защото нямат физическите сили. В действителност изследването позволява да се предположи, че физическата сила може да е по-скоро ефект, а не причина за постъпките, които имат морална окраска“, казва авторът на статията Кърт Грей от Харвардския университет.

В своята работа Грей провел два експеримента. В първия на доброволците бил даден по един долар, който те можели да задържат за себе си (морално неутрална постъпка) или да го жертват за благотворителност (добра постъпка), след което им било предложено да задържат в протегната ръка пет фунта (2,27 кг) максимално дълго. Оказало се, че тези, които пожертвали парите си за благотворителност, задържали тежестта с десет секунди повече от тези, които оставяли парите за себе си.

Във втория експеримент доброволците трябвало да задържат тежестта, докато пишели кратък фантастичен разказ за самите себе си, където те са в главната роля и помагат на околните, нанасят им вреда или не правят нищо, което би могло да засегне други хора.

Както и в първия експеримент, авторите на истории с добри постъпки се оказали статистически по-силни от съчинилите неутрални по отношение на социума истории, а най-интересни резултати показала най-голямата група, която съчинила истории за злодеи, и тя се оказала и най-издръжлива физически.

„Хората възприемат тези, които извършват добри или лоши дела, като надарени с повишена сила, властност и по-малка чувствителност към дискомфорта. Но както показва изследването, дори само като си представят себе си като добри или лоши, хората в действителност въплъщават тези мисли, придобивайки голяма издръжливост към физически натоварвания“, казва Грей.

Авторът предполага, че неговата работа противоречи на убеждението на много хора, че само хората, надарени с голяма власт, сила и самоконтрол, са способни на значителни постъпки, и позволява да се предположи, че дори опитите да се извършат забележителни дела са достатъчни за придобиването на допълнителни морални и физически сили.

„Вероятно най-сигурният начин да се противостои на тревогите и депресиите и да се придобие контрол над своя собствен живот е да се помага на околните“, предполага изследователят.