Живот след Афганистан: Кошмарите не свършват

Години наред германски войници рискуват живота си в Афганистан. Андреас Егерт е един от тях. Там е загубил много другари и е развил посттравматично разстройство. За него изтеглянето от Афганистан е "непоносимо".

Изведнъж всичко отново оживява: кошмарите, безсънието, целият ужас на войната в Афганистан. "Кадрите от края на мисията край Хиндукуш и връщането на талибаните на власт бяха непоносими за мен", казва бившият войник от Бундесвера Андреас Егерт. "Това отключи старите ми травми и доведе до влошаване на симптомите", казва той, цитиран от "Дойче Веле".

Седем пъти Егерт е участвал в бойни мисии в Афганистан. Виждал е как негови другари загиват - и германци, и афганистанци. През 2010 преживяното на фронта отключва при него посттравматично стресово разстройство, от което не се е излекувал и до днес. "И все пак аз само се разболях, докато мои другари загубиха живота си, а техните най-близки загубиха любим човек", казва той.

Защо отидохме в Афганистан?

Точно поради това за ветерана от Афганистан е непоносимо да гледа как всичко, за което някога се е борил, сега рухва. Непоносим е и фактът, че талибаните отново контролират страната. "За мен това е ужасно: намираме се отново там, където бяхме преди 20 години. Талибаните се развиха, днес те са дори по-добре оборудвани от германската армия – имат повече хеликоптери в изправност. Звучи ужасно, но трябва да го кажа", посочва Егерт.

Бившият военнослужещ от Бундесвера, който днес живее в Бон, се съгласи да говори пред обществено-правната телевизия ARD за отварянето на старите рани - за разлика от много други травматизирани негови колеги, които категорично отказват. Особено голям е гневът в Съюза на ветераните от германските мисии зад граница. След като и последният самолет на Бундесвера кацна на летището на връщане от Афганистан, без да бъде посрещнат от нито един политик, по телефона заваляха гневни обаждания, казва председателят на организацията Бернхард Дрешер. "Хората изразяваха своя гняв и разочарование, заля ни истинска лавина от емоции – най-вече от хора, които са травматизирани от тези събития", казва той.

Риск от радикализация сред ветераните

Дрешер предупреждава за риска от опасна радикализация сред ветераните. Той посочва, че само през тази година са били основани две нови десни групировки на ветерани, настроени революционно. А оттеглянето от Афганистан и свързаният с това гняв сега заплашва да засили тези тенденции. "Последните събития в Кабул се възприемат като "политически провал", който обезсмисля напълно мисията в Афганистан", разяснява Дрешер.

И всичко това се случва с военни, които са рискували живота си в Афганистан, а след това е трябвало години наред да се борят за признание, терапия и обезщетение за получените травми. "Липсващото подобаващо признание от страна на държавата само засилва у тези хора убеждението, че те вече не са представлявани от политическия център. Непременно трябва да предотвратим евентуалната им радикализация", казва още Дрешер.

Именно тези опасни екстремистки залитания тревожат и ветерана от Афганистан Андреас Егерт. Той обаче има и много другари, които незабавно биха се върнали в Афганистан, за да помагат. Но това е невъзможно. "Те са чувстват безсилни. Това, че не могат да помогнат, им се отразява много лошо", уверява той.

Егерт също се опитва да помага. Той се ангажира в Съюза на ветераните от задграничните мисии с помощ за всички негови колеги, които не могат да се справят със сегашната ситуация. Това, казва той, му помага да намали малко непоносимото усещане за безсилие.