Сезоните влияят на здравето

Много от нас се оплакват от разнообразни здравословни проблеми, асоциирани с времето. Не от вчера учени от различни области се опитват да изяснят дали всичко е въпрос на внушение, или наистина климатът може да ни повлияе физически.

Съществуват достатъчно статистически данни, показателни за влошаването на някои заболявания във връзка с определени метеорологични явления. Науката, която изучава връзката между времето и здравословното състояние, се нарича биометеорология, обяснява здравният сайт puls.bg.

Как организмът реагира на промените, зависи от възрастта, пола, общото състояние, условията на местоживеене.

Най-уязвими са децата, хората в напреднала възраст и тези, страдащи от хронични патологични състояния и особено в случаите на рязка смяна на условията.

Атмосферното налягане, температурата и влажността на въздуха са основните фактори, които засягат по-чувствителните хора. Сред основните оплаквания са повишена раздразнителност, агресия, тревожност, депресия, лесна уморяемост или понижена способност за концентрация.

Тежки главоболия, дори мигренозни, смущения в съня, проблеми от сърдечносъдов характер или болки по ставите и мускулите могат не рядко да търпят динамика, зависима от метеорологичните условия.

Все още няма категорични данни за причинно-следствената връзка между здравословното състояние и времето. Има предположения за влиянието на електромагнитни вълни, за разпределението между отрицателно и положително натоварени частици, както и за ендогенни особености, като тези от ендокринно или имунологично естество. За някои атмосферни фактори обаче има категорични доказателства относно позитивното или негативното влияние върху човешкия организъм.

Така например добре позната на медицината е ролята на ултравиолетовите лъчи за формирането на витамин Д в кожата, но не е за подценяване ефектът им при повечето кожни заболявания, особено тези със злокачествен характер.

Най-често и най-масово е засягането на здравето ни от температурните промени. Високите температури са свързани с обилно изпотяване, а при липса на прием на достатъчно течности това може да окаже сериозен, дори фатален ефект при един по-крехък организъм. Още по-лоша е картината в условията на висока влажност на въздуха.

Тогава един от основните способи за корекция на телесната температура – изпарението на потта от кожната повърхност, остава блокиран, а това изтощава допълнително организма, потиска се работоспособността, повишават се сърдечната честота и артериалното налягане, влошава се общото състояние, стига се до синкопи, до топлинни или слънчеви удари или при патологичен терен – и до миокарден инфаркт. Топлият влажен въздух затруднява и дишането и по-специално дифузията на газовете в белите дробове.

Добре известно ни е, че ниските температури понижават реактивността на организма, повишават податливостта към простудни и някои инфекциозни заболявания. Още по-голям е ефектът при влажен въздух с висока скорост на движение, при които преохлаждането настъпва лесно.

Тези условия обикновено водят до обострянето на хронични бронхити и дори появата и влошаването на астматични пристъпи. Допълнително за това допринася и формирането на смога при ниски температури. Атмосферните замърсители през студените месеци на годината остават в близък контакт с нас, а това удължава контакта на респираторните пътища с вредните газове.

Отделен е въпросът, че крайно ниските температури, с добавени към тях висока влажност и ветрови условия могат да причинят хипотермия и измръзвания дори и при иначе здрави лица.

Атмосферното налягане и особено промените в него често водят до появата на оплаквания сред по-чувствителните хора. Обикновено това са болки в ставите и главоболие при понижаване на неговите стойности. Някои хора могат дори да предвидят промени във времето в зависимост от появата на подобни симптоми.

Засега няма категорични данни относно причинно-следствената връзка между времето и ставните оплаквания, но най-голямо значение се отдава на зависимост вътреставното налягане или вътреставни рецептори от атмосферното налягане.

Мигрената отдавна се асоциира с промените в метеорологичните условия. От години се работи по изясняване патогенезата и връзката й с промените във времето, но засега липсват достатъчно ясни научно обосновани доказателства. Въпреки това тази зависимост винаги се отчита при появата на оплакванията на заболяването.

Един интересен факт е връзката на настроението с метеорологичните промени. Лошото време, ниските температури и скъсената продължителност на деня могат да потиснат всеки. През зимните месеци обаче е пикът на обострените афективни разстройства и по-точно на депресиите.

Честотата на последните е особено висока в северните страни, където слънцегреенето е сравнително по-кратко. В тази насока обаче има достатъчно събрани доказателства за дисбаланс между мелатонина и серотонина. Те стоят в основата на циркадианните биоритми, но и също се твърди, че са важни медиатори на настроението, на агресията, на работоспособността.

Въздействието на климата върху здравословното и общото състояние на човека намират приложение и в терапията на някои патологични състояния. Климатотерапията е част от физиотерапията. Не случайно във високопланинските райони и такива в близост до морето са създадени санаториуми. Отделно чрез йонизатори, ултравиолетови лампи и др. може да се модулира реактивоспособността на организма.