"Без будилник": Зелените диви Кариби

Дълги плажове с бял пясък, тропически палми - да, Карибите, но не като от реклама за туристи, а неподправеният свят на дивата природа. В него ще се потопим в днешния "Без будилник" с истински учен-зоолог – Антония Хубанчева, която го изследва със страстта на роден пътешественик.

Антония живее половин година на Карибските острови като част от голям международен екип за заснемане на научнопопулярен филм. "Дивият ритъм на Карибите" ще показва островите и дивите джунгли на Гвиана в техния първичен, недокоснат вид.

С индианците от племето Макуши тя прекарва три месеца дълбоко в джунглата и признава, че за нея това е като сбъдната мечта.

Останалото време посвещава на дивите Кариби - "недокоснати от хората, смесица на цветове, форми и странности, която не се припокрива с нашите представи за белите плажове и палмите".

Според нея те са като "петънца" насред цялата цивилизация, която може да се види на островите.

Дава пример с Хаити и Доминиканската република, които се намират на остров Испаньола -  вторият по големина в Карибския басейн. "От едната си страна Испаньола е много богат на природа и култура, а от другата е пустиня, защото хората са изсекли всичко, каквото са могли, използвали са всеки един ресурс", разказва изследователката. Гледката била особено потресаваща от въздуха.

"За жалост отдавна не съществуват тези огромни безлюдни острови, които бихме могли да си представим. Биологичното разнообразие се свива на някакви малки парченца между градове, хотели, различни сблъсъци на цивилизация", обяснява тя. И все пак я има - дивата природа в нейния първичен вид.

Особено впечатлена е от мангровите гори, които се срещат в голяма част от крайбрежните блатисти зони на островите.

"В тези гори човек вижда как е изглеждала земята милиони години подред, още преди дори да се появят динозаврите. Те са с една синя, синя вода и дълбока кал отвътре, в която пъплят всякакви животни и пълзят по босите ви крака. Човек няма как да ходи там с обувки, защото те биват засмуквани от калта. Корените на тези дървета се спускат отвисоко и се забиват във водата, правейки връзката между света на сушата и водния свят", разказва Антония.

Истински пленена е от биоразнообразието на островите. Красива гледка са огромните ята от червено-розови ибиси – според нея най-яркото цветно петно, което човек може да си представи, които "сигнализират" за присъствието си със смешни звуци.

"Островите не са само коралови рифове и палми, има джунгли - съвсем истински и дълбоки, в които живеят маймуни-капуцини и те са се научили да използват оръдия на труда", обяснява Антония. Маймуните вземат охлюви от мангровите гори, като премахват черупката им с камъни, за да ги изядат.

На ята летят и кълвачите, които се срещат много на остров Испаньола. На цвят те са зелени, с червени глави.

На карибски плаж тя настъпва случайно крокодил по опашката, но понеже той бил "прекалено изненадан" от нашествието, не могъл да реагира веднага и всичко приключило благополучно. "Вече ми се натрупаха доста такива спомени, не знам защо крокодилите все успяват да ми се набутат в краката", шегува се пътешественичката.

На Карибските острови живеят хора от различни народи и култури, буквално от целия свят. Затова и непрекъснато се отбелязват национални празници. Логично това разнообразие се отразява и в храната, а най-разпространена е креолската кухня, в която основните продукти са ориз, домати, омари и морски дарове, ананас, банани, зелени чушки, а влиянията са от Испания, Италия, Франция.

Макар че има доста заети в туризма, по-голяма част от местните хора всъщност са земеделци, които включително отглеждат крави и овце.

Пътувайки от остров на остров, в един момент Антония буквално се обърква в коя държава се намира. А това знание било особено важно, когато трябва да си поръчаш бира, защото местните хора си имат локална бира и много се гордеят с нея.

А как се работи в голям екип с хора от различни страни? Оказва се, че нещата се свеждат до това не от каква националност си, а какъв човек си. "Екзотичното" също зависи от способността ни да превръщаме ежедневието в нещо необикновено, да открием удивителния чар на всяко място.