Петя Кертикова е ново лице в телевизия Bulgaria ON AIR. Тя е водещ на Новините ON AIR и автор на рубриката "Завърналите се с Петя Кертикова". В нея журналистката среща зрителите с  българи, които са се завърнали в родината си от чужбина.

Всъщност журналистиката е другата писта, по която се "пуска" родената в Русе професионална спортистка. Тя е била състезател по лека атлетика на средни и дълги разстояния. Петя е носител на златни медали, купи, грамоти и отличия в спорта. Участвала е в младежка Олимпиада в Италия през 2005 година, където завоюва 4-то място на 3000 м гладко бягане – най-доброто в отбора на България за тогава. Била е и шампион на България в дисциплините 800 м, 1500 м и 3000 м гладко бягане.

Заминава да учи в Южния Методистки университет в Далас, Тексас САЩ (SMU), като получава пълна спортна стипендия. Ранна форма на костно заболяване обаче преобръща живота й. В Далас Петя избира ново амплоа и завършва "Телевизионна журналистика". Именно там стартира кариерата си като водещ новини в Чикаго, а тази година се присъедини към екипа на Bulgaria ON AIR.

Любовта към писането и професията

Майка й, която е преподавател по литература, от ранна детска възраст възпитава у Петя любов към думите. Баща й също е учител по български език. Въпреки стипендията, която университетът в Далас пренасочва към новата специалност на българката, тя работи на още две места. За да оправдае стипендията си, помага при организирането на състезания на Кампуса и други извънкласни прояви. Освен това работи и в учебния център, както и на още едно място. "Исках и да помагам на семейството си финансово".

За работата си в Bulgaria ON AIR, Петя е категорична, че има още много какво да покаже и научи. Смята, че човек се учи цял живот и нейният път тепърва започва.

"Искам да съм добра в това, което правя, защото самата професия не само го изисква, но и го заслужава. Хората го заслужават" - категорична е журналистката и изброява някои колеги, на които вярва и сега.

"Нери Терзиева е човек, от когото винаги мога да поискам съвет. Ралица Василева е мой ментор. В Чикаго водехме новините рамо до рамо. Дори изкарахме един 3-ти март заедно пред Общината там, когато беше вдигнат българският трибагреник. Тогава видях очите на българите, пълни със сълзи. Ваня Креймър, която и сега е в Чикаго и е била дългогодишен кореспондент на ВВС, също е сред близките ми хора. Друг човек, на когото винаги мога да разчитам, е първият ми продуцент в Чикаго – Антонио Павлов, който е и треньор по волейбол. От тях винаги мога да искам съвет и знам, че няма да ме подведат. Все пак 10 години бях в САЩ, близо 5 в Чикаго...

В Bulgaria ON AIR харесвам целия екип. Винаги съм се възхищавала на Радинела Бусерска, още преди да я познавам, която освен доказал се професионалист, е и много слънчев човек. Изключителна е и се надявам да продължим да работим заедно".

За омразата

Според Петя не са малко хората, които ти мислят злото открито, макар да признава, че от малка е свикнала със злобата. На пистата я мразели, понякога дори я спъвали с шпайковете си. "Хората не векуваме на този свят, няма смисъл и полза да правим зло" – смята журналистката. Коли, имоти не са неща, които остават след нас. Може в негативизма да има и политика, да е угодно и така да се прави, но има и елемент на нашата народопсихология, която все пак върви към някаква промяна за добро. Все по-будни хора се прибират отново в България, има толкова ерудирани личности у нас, на които не им се дава достатъчно гласност. Аз искам да дам тази гласност".

Отвъд Океана и "Завърналите се с Петя Кертикова"

В рубриката си, която е именно за завърнали се от чужбина българи, Петя Кертикова не представя само успели хора. Тя подчертава, че е лъжовно схващането, че на Запад ни посрещат на червен килим и всичко е безоблачно.

"В Далас ми е било много трудно – връща се назад във времето тя. – Родителите ми успяха да ми дадат $100 като заминавах. Последният ден, преди да получа стипендията си там, успях да си купя само пакетче слънчогледови семки и това ми беше вечерята. Когато отидох в Чикаго, не беше по-различно. Нямаше къде да спя, намерих си матрак... Видяла съм и 2, и 200, знам откъде съм тръгнала и какво ми е коствало това и какво продължава да ми коства. Но ето, пак съм се хвърлила в дълбокото и съм щастлива, че се справям".

Българите са много дейни в чужбина, казва журналистката. Там те оглавяват различни организации и са сред водещите лекари, адвокати, бизнесмени.

"Приятно ми е да разказвам истории, от които можем да се поучим. Харесва ми да давам гласност на проблемите на хората и те да се решават. Иска ми се всички да са усмихнати и доволни. Моята рубрика е за добрите истории, да показвам, че и в България може да се случват нещата, колкото и да е трудно. Много се радвам, че в Bulgaria ON AIR ме приеха с идеята ми" – откровена е Петя Кертикова, която заклеймява фалшивите новини.

Петя Кертикова за себе си

"Не съм толкова добра – лесно се изнервям, "паля", голям кибрит съм. Мразя, когато има някаква несправедливост. Смятам, че визията на човек, тялото му, е само една опаковка и е тленна. Важно е човек да е хубав отвътре. Много познати казват за мен, че мисля като мъж. Спортът ме е научил на много неща. Работя върху себе си, за да не пренасям стрес и нерви у дома. Обичам и да готвя и да се разхождам сред природата. И смятам, че щастието обича тишината".

"Бях в Чикаго, когато бяха заловили 14 българи за измами с кредитни карти и пране на пари – огромен, мащабен случай тогава, който продължава и до днес. Трима бяха задържани и в България, оказа се организирана престъпна група. Отидох в Градския съд в Чикаго, за да отразя случая.  Във фоайето, в едно оградено място, слизаха адвокати и ако пожелаеха - говореха. Не беше разрешено да ги гоним из сградата и извън нея. Задържаните българи влязоха в съдебната зала с белезници на краката и ръцете, облечени в оранжеви униформи. Тъй като съдебните термини са достатъчно тежки, а и имах живо включване точно след два часа, реших да записвам. Бях с тефтера си, а под него – телефона ми, с който записвах в случай ,че има някой по-особен съдебен термин. Когато си тръгвах, един мъж с костюм ме попита какво имам в ръката си. Отговорих му, че е тефтер. Той попита какво има под тефтера. Оказа се, че медиите нямали право да записват и снимат. Разбира се, извиних се. Казах му, че съм представител на българска медия и искам да имам вариант в случай, че не съм разбрала терминологията. "Не може да правите това, елате с мен" – отвърна той. Оказа се от ФБР и ме заведоха при съдия, който беше на 30-я етаж в същата сграда. Само след час имах живо включване. Взеха телефона ми и изтриха записите. Извиних се и обясних, че разликата в езиците може да създаде проблем при превода на някой съдебен термин. Съдията ми наложи глоба от $250. Това беше едно от най-напрегнатите ми преки включвания, но пък мина добре. Случи се през 2014 г. Беше ценен опит".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase