Как Сърбия може да усложни кандидатурата на Украйна за членство в ЕС

Забавеният процес на присъединяване на Сърбия към ЕС рискува да се преплете с този на Украйна, тъй като държавите, подкрепящи Западните Балкани, настояват за запазване на географския баланс и равното третиране.

През последните седмици Украйна отбеляза бавен напредък по пътя си към членство в ЕС, като откри две от шестте преговорни групи, но все още се сблъсква със съпротива срещу ускоряването на процеса. Сега обаче тя е изправена пред още едно усложнение: Сърбия, пише Euronews.

Напредъкът на Украйна в отварянето на повече преговорни групи, успоредно с Молдова, стана възможен едва след разгромната избирателна загуба на Виктор Орбан през април.

Новият министър-председател на Унгария, Петер Мадяр, започна работа по разрешаването на двустранните въпроси с Киев относно третирането на унгарското малцинство в Закарпатието, но се съгласи да отвори групите по въпросите на правовата държава и външната политика.

В същото време Будапеща устоя на натиска да отвори и шестте групи наведнъж, като предпочете постепенен подход, за да улесни възприемането на въпроса на вътрешнополитическо равнище след години на антиукраинска пропаганда при Орбан.

Въпреки това напредъкът на Киев по пътя към присъединяването е под нарастващ натиск от страна на държави-членки на ЕС, които настояват за напредък в процеса на разширяване в Западните Балкани, и по-специално за приемането на Сърбия в блока.

"Има тънка граница между това да се каже, че всички кандидатки трябва да бъдат третирани еднакво, и това да се започне да се обвързва напредъкът в един географски регион с този в друг", заяви пред Euronews дипломат от ЕС, пожелал анонимност.

По-рано този месец Европейската комисия (ЕК) отново предложи отварянето на Клъстер 3 със Сърбия, чийто процес на присъединяване е в застой от декември 2021 г. – и за пореден път осем държави-членки се противопоставиха на тази стъпка.

Според противниците постиженията на Сърбия в областта на върховенството на закона не отговарят на стандартите на ЕС, а страната е показала слабо съгласие със санкциите срещу Русия, поддържайки двусмислени отношения с Москва.

От друга страна, Комисията, под натиска на Франция, Испания и т.нар. „Приятели на Западните Балкани“, твърди, че Сърбия вече е постигнала значителен напредък по редица реформи, които оправдават продължаването на процеса по присъединяването ѝ.

Към "Приятелите на Западните Балкани" принадлежат Италия, Гърция, Словакия, Австрия, Чехия, Хърватия и Словения.

Напредъкът към членство в ЕС в други страни от Западните Балкани, като Черна гора и Албания се считат за следващите в реда за присъединяване към блока, оказва натиск върху сръбското правителство да обясни на собственото си население защо кандидатурата ѝ за присъединяване очевидно остава в застой.

В същото време Сърбия се счита широко за най-влиятелната страна в региона,

тъй като е с най-голямо население и най-голямата икономика.

Междувременно повечето от „Приятелите на Западните Балкани“ – с изключение на Хърватия – твърдят, че геополитическите съображения създават двоен стандарт за Сърбия, от една страна, и за Украйна, от друга.

"Съществува опасение, че "Приятелите на Западните Балкани" може да обвържат процеса на присъединяване на Украйна и Молдова с отварянето на клъстер 3 за Сърбия", каза втори дипломат. "Напредъкът на един фронт създава натиск да се постигне напредък и на друг фронт."

В същото време държавите-членки като цяло са съгласни, че разширяването работи най-добре, когато политиката не се намесва и позволява техническата работа да продължи, като са наясно, че колкото повече връзки се правят между досиетата, толкова по-сложна става картината.

В миналото правителството на Орбан изглеждаше, че прави връзка между Сърбия и Украйна, но въпросът за присъединяването на Украйна беше твърде идеологически натоварен, за да може да се осъществи какъвто и да е обмен. Сега, когато Будапеща променя позицията си, това обвързване може да се появи отново.

"Комисията твърди, че трябва да се спазва географски баланс, но Сърбия не ни помага с вътрешните си реформи", заяви трети дипломат пред Euronews, като добави, че все още има надежда клъстер 3 да бъде отворен през есента.

Досега това обвързване не се е случило. Но с нарастването на натиска за отваряне на всички преговорни клъстери за Украйна и Молдова до края на годината, гласовете, призоваващи за равно третиране и географски баланс, вероятно ще станат още по-силни.