От съветски оръжия до дронове с изкуствен интелект: Новата военна сила на Украйна

Украйна премина от приемането на почти всякаква военна подкрепа, която западните ѝ партньори можеха да ѝ предоставят, към подпомагането на тези страни да се подготвят за нов вид война.

В началото на мащабната руска инвазия Украйна се бореше за оцеляването си с употребявано оборудване от партньорските държави, а не с най-модерно въоръжение. Сега Украйна разработва въоръжение, методи на производство и тактики, които западните въоръжени сили изучават, докато се подготвят за евентуална нова мащабна война.

Когато през 2022 г. започна инвазията, Украйна "молеше за всичко", разказа пред Business Insider Давид Алоян, заместник-секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна. "Всякаква подкрепа ни беше добре дошла. Дори и да ставаше дума за 80-годишни бронирани превозни средства, бяхме благодарни за тях, защото нямахме нищо."

Той каза, че подходът на Украйна започна да се променя през 2023 г. Украйна трябваше "да бъде по-умна и стратегическа и започнахме да работим много активно в нашата собствена отбранителна промишленост", каза той, като страната пое по-голяма роля в собствената си верига за доставки на оръжия. Първоначално тя се съсредоточи върху конвенционални оръжия като артилерия и бронирани превозни средства за превоз на личен състав, но след това започна да се ориентира към нови иновации във войната с дронове – от безпилотни кораби до летящи атакуващи дронове.

През 2024 г. страната драстично ускори разработването на дронове и други системи, за да компенсира неблагоприятното си положение по отношение на населението и размера на армията. Нейните компании започнаха да произвеждат дронове и компоненти в нов мащаб, а използването на дронове от Украйна се увеличи експлозивно, надхвърляйки всичко, което партньорите ѝ бяха виждали дотогава.

След това, през 2025 г., Украйна започна да произвежда наземни роботи в по-големи количества за превоз на провизии, евакуация на ранени и изпълнение на други опасни задачи на бойното поле. Страната също така разшири още повече производството си на дронове.

Сега, през 2026 г., каза той, новият фокус е върху „внедряването на по-сложни софтуерни решения, включващи изкуствен интелект и т.н.“

Той заяви, че тази година "наистина ни показа на нас и на нашите партньори, че се превърнахме от страна, която молеше за всичко, в страна, която не само е способна, но и готова да сподели научените уроци и да допринесе за общата отбрана".

През 2022 г. Украйна прие оръжия, които съюзниците бяха извели от употреба или държаха на склад, като някои от тях се нуждаеха от ремонти. Сред тях бяха германските самоходни зенитни оръдия "Гепард" от 60-те години, които Германия изведе от употреба през 2010 г., и самолети Су-25 от съветски дизайн от Северна Македония, които не бяха летяли от 2003 г.

Съюзниците постепенно се съгласиха да предоставят на Украйна модерно западно оръжие, което тя отдавна беше поискала, включително съвременни танкове и изтребители F-16; тези решения обаче често се вземаха едва след продължителни дебати относно ескалацията, готовността и ограничените запаси.

Неспособна да чака, Украйна инвестира значителни средства в собствената си отбранителна промишленост, разработвайки нови технологии за бойното поле и адаптирайки производството и тактиките към новите изисквания на съвременната война с темпо, което, според западни официални лица, техните собствени институции едва успяват да следват.

Този опит, макар и изпитателен, превърна Украйна във все по-важен партньор за западните въоръжени сили, които се опитват да разберат бързо променящото се бойно поле.

Обстоятелствата в Украйна са специфични и поуките, извлечени по време на тази екзистенциална война срещу Русия, може да не са пряко приложими за всяка сила на НАТО или всеки конфликт; въпреки това алиансът не пренебрегва тази възможност да усъвършенства уменията си.

Украйна все още приема старо оборудване. Това е изключително изтощителна война, която изразходва оръжията толкова бързо, че количеството може да има същото значение, колкото и технологичната сложност. По-старите системи също остават полезни, когато бъдат адаптирани към настоящите заплахи.

Украйна е използвала противовъздушните системи MIM-23 HAWK, изведени от експлоатация от САЩ преди повече от две десетилетия, за да сваля руски атакуващи дронове и ракети. Украинска част съобщи тази седмица, че е свалила две нови руски ракети с шведски 40-милиметрови зенитни оръдия Бофорс L70, които са на повече от 70 години.

Но Украйна също така бързо разработва системи като наземни роботи и прехващащи дронове, предназначени да унищожават наближаващи дронове. Съюзниците искат достъп до част от тази технология и желаят техните отбранителни индустрии да почерпят опит от методите на разработка и производство на Украйна.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви миналата година, че „Украйна е двигател, що се отнася до военните иновации и технологиите за борба с дроновете“, и определи готовността на Украйна да споделя опит със съюзниците като „много важна“.

Евика Силина, тогавашен министър-председател на Латвия – членка на НАТО, заяви:

"Това е причината да продължаваме тясното сътрудничество с нашите украински приятели и съюзници: да се свържем с тях, да съберем най-доброто от техните знания и да го адаптираме директно към нашата суша и море."

Олександър Мищенко, заместник-министър на външните работи на Украйна, заяви, че "Украйна се превърна в източник на уникален боен опит в използването на амфибийни дронове, морски безпилотни платформи, електронна война и интегрирането на съвременни технологии в съвременната война. Този опит е от решаващо значение за сигурността на цяла Европа и на евроатлантическата общност".

Западни официални лица многократно са посочвали способността на Украйна да разработва, тества и модифицира оръжия бързо като нещо, от което техните собствени, по-бавни системи за придобиване на въоръжение трябва да се поучат.

Таря Яакола, помощник-генерален секретар на НАТО по иновациите в отбранителната промишленост и въоръженията, заяви, че страните са преминали от "даряване от собствените си запаси към сътрудничество с украинската промишленост".

Сър Джон Стрингър, заместник-върховен командващ на НАТО в Европа, заяви пред Business Insider, че "едно от нещата, които се наблюдават в Украйна, е изключителното темпо на внедряване и адаптиране на технологиите. То се измерва в седмици", като добави, че алиансът трябва да се научи да ускори собствената си работа, за да се подготви за подобни цикли.

Тази работа вече е в ход. Западни компании установяват операции в Украйна и сключват споразумения за съвместно производство с украински партньори, търсейки достъп до обратна връзка от бойното поле и производствен опит.

А западните въоръжени сили актуализират своята доктрина - принципите, които определят начина, по който силите се организират и водят бой - и адаптират обучението въз основа на украинския опит на бойното поле.

Украйна участва в учения, където нейните малки екипи с дронове са победили екипи на НАТО, като по този начин дават възможност на съюзниците да изучават как опитни украински оператори се организират и водят бой.

Анализатори по-рано заявиха пред Business Insider, че една от причините, поради които Украйна се намира в това положение, е, че недостигът на ресурси допринесе за част от тези иновации. Без достатъчно модерно западно оръжие украинските сили и компании трябваше да разработят местни алтернативи и да намерят нови приложения за технологиите, достъпни на пазара.

Споделянето на тези поуки обаче е в интерес на Украйна, тъй като задълбочава интеграцията ѝ със западните въоръжени сили и отбранителната промишленост.