Умишлена уседналост или умишлено уволнение? Говори чиновникът Талев

Правосъдната министърка Мария Павлова спря в сряда следобед скандалните промени в Закона за българското гражданство, с които се изменяше и Изборният кодекс.

Текстовете практически въвеждаха забрана за гласуване в чужбина - предвидено бе право да дадат вот за президент и парламент да имат само български граждани, живели през последните 3 месеца в страната.

Промените бяха пуснати от правосъдното министерство за обществено обсъждане във вторник и веднага предизвикаха остра реакция от неправителствени организации и политически партии.

В сряда Павлова уволни шефа на дирекция "Съвет по законодателството" Любомир Талев с мотива, че е публикувал предложението, без да го съгласува с нея.

"Министерството приема, че действията на служителя са умишлени с цел злепоставяне на институцията, тъй като каченият законопроект не е бил съгласуван с министъра", пише в съобщението на правосъдното министерство.

Преди да бъде публикуван законопроектът, той е бил съгласуван както с Павлова, така и с ресорната зам.-министърка Деница Митрова, която подписала документа, заяви обаче уволненият Талев. По думите му текстът бил изпратен и в Министерския съвет за изготвяне на оценка на въздействието.

Министрите обаче останаха изненадани в сряда какви предложения за законови промени се правят от името на служебното правителство.

Външният Ради Найденов, който отговаря за гласуването в чужбина, обясни, че е научил от медиите за предложението: "Моето мнение е, че трябва максимално да се улесни процесът на гласуване, примерно с електронен вот, както за българите в чужбина, така и за тези в страната".

Текстовете за забрана на гласуването в чужбина всъщност не са подготвени от служебния кабинет, а от правния екип на президента Румен Радев.

В писането са участвали правният му секретар Емилия Друмева и правният съветник Невянка Кънева. Те подготвили проектозакона през миналата седмица, а в понеделник текстовете били пратени на правосъдното министерство с инструкция да се публикуват за обществено обсъждане.

Промените в изборното законодателство бяха поискани от президента Радев на специална среща с премиера Огнян Герджиков, която се е състояла вечерта в понеделника след изборите.

Пред "24 часа" уволненият чиновник Любомир Талев твърди, че текстовете са писани от екипа на държавния глава.

"Миналия понеделник след срещи в президентството бе започната работата по този законопроект. Тогава аз бях в командировка. Текстовете в него са писани от правния секретар и съветници на президента Румен Радев и ни бяха изпратени. Този понеделник текстовете бяха финализирани. Преди да ги кача за обществено обсъждане, бяха изпратени в Министерския съвет за съгласуване на оценката на въздействието на нормативния акт. Тази оценка заедно с всички останали документи бе изпратена и цялата преписка бе подписана от ресорния зам.-министър. След това същите текстове бяха качени и за обществено обсъждане", настоява той.

Талев допълва, че веднага след публикуването им е помагал да се пишат отговори какво значи този или онзи текст и защо е включен в законопроекта.

"На никого тогава не му хрумна, че има някакви сгрешени текстове или неизпълнени указания, каквито неща чувам сега. Едва в сряда сутринта чух тази теза и вече след това бях експедитивно освободен. Като основанието не са мои нарушения, а общият текст за прекратяване на правоотношението със служител в срок на изпитване", казва той.

На свой ред една от автокрите му, конституционалистката Емилия Друмева обясни, че предложенията за уседналостта са били предложени от партии, без обаче да назове конкретни имена.

"Аз съм консултирала текстовете, както правя почти всеки ден от 40 години. Всекидневно до президента постъпват законодателни предложения и аз ги преглеждам и консултирам. Тези текстове съм ги консултирала на различни етапи", казва тя.

"В проекта има съдържание, което заслужава вниманието на депутатите в следващия парламент, а не както се получи - фокусът да падне на двата последни текста. Изключително важни са примерно текстовете за забрана на участието на религиозни организации в политиката", настоява Друмева.