Президентът Румен Радев се ползва с най-голямо обществено доверие. Одобрението към него е 47%. На следващо място се нарежда лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов с подкрепа от 24%. Бившият премиер Кирил Петков се радва на одобрение от 19%. Това сочат данните от месечното изследване на Маркет ЛИНКС. Проучването е финансирано и реализирано съвместно от bTV и Маркет ЛИНКС, проведено сред 1024 лица над 18 г. в страната в 17 – 23 септември 2022 година по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.
Одобрението за лидера на „Български възход“ и бивш служебен премиер Стефан Янев е 18 на сто, за Мая Манолова е 17%.
Съпредседателят на ПП Асен Василев и лидерът на БСП Корнелия Нинова срещат одобрението на 16% от анкетираните. 15% одобряват лидера на ДБ Христо Иванов, 14% лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, 11% Мустафа Карадайъ и само 10% - Слави Трифонов.
Седмица преди предсрочните парламентарни избори резултатите показват картина на политическа фрагментация и висока степен на тревожност в обществото, като много вероятно това ще допринесе за ниска избирателна активност.
Едва 15% от гражданите споделят позитивни оценки за развитието на страната. Същото ниво беше постигнато през април, когато войната в Украйна и назряващата политическа криза в страната доведоха до идентично ниско ниво по този показател. 5 месеца по-късно ситуацията в Украйна ескалира, а в страната предстоят четвърти избори в рамките на година и половина.
Българското общество е силно повлияно от настоящия контекст и наред с високия дял на хората, деклариращи разочарование от ситуацията, допълнително засилваните страхове в предизборната кампания ще окажат значимо въздействие върху резултатите от изборите. Ако 2021-
ва беше годината на търсене на пътища за промяна на парадигмата на управлението чрез връщането към основни демократични принципи, възстановяване на институциите и на принципа на върховенство на закона, то в 2022 обществото е разколебано в следването на тази посока и отделни сегменти показват по-голяма склонност в търсене на повече стабилност за сметка на социална и политическа промяна. Общото отношение към политическата класа, оценено на базата на доверието и недоверието в основните политически лидери, също е в ниска точка.
В първите седмици на служебното правителство президентската ангажираност с прякото управление на държавата внесе допълнително напрежение с налагането на тезата за криза или най-малкото за извънредна ситуация в енергийната сфера. В този период се отчита и най-ниската степен на доверие в президента. С напредването на
предизборната кампания действията на Румен Радев останаха на втори план и това повлия позитивно за възстановяване на доверието в него –от 43% през август до 47% през септември.
Подобен е трендът и при доверието в служебния премиер и кабинет– от 19%до 23%.
Повишилият се персонален рейтинг на Бойко Борисов е едно от преките доказателства за преобладаващото търсене на сигурност и стабилност в обществото. Това беше основният наратив на ГЕРБ по време на третия управленски
мандат на партията, като през последната година и половина той еволюира до „ред в хаоса“, което много точно адресира нарастващото чувството за липса на предвидимост в ситуация на множество заплахи на индивидуално и групово ниво.
При повечето от останалите политически фигури отчитаме спад в сравнение с предишните месеци на наблюдение, като тук отново се налага извода, че мажоритарният елемент ще бъде с относително по-ниска тежест в кампанията и резултатите от изборите.
2021-ва показа различни модели на гражданско участие в изборите. Редовните през април бяха маркирани от висока избирателна активност в резултат на силната воля за преминаване на следващ етап на развитие. Още през юли, а по-късно и през ноември, от 50% активност нивата на ангажираност спаднаха до около 40%. В ситуация на липса на
позитивна мотивация за гласуване и масова обществена политизация, можем отново да очакваме активност от около 2.7 млн. Гласоподаватели, като не е изключено да се стигне и до по-ниски нива от 40%.
До подобни изводи води и наблюдението на декларираната готовност за гласуване, която показва известен ръст през последния месец, но въпреки това, в сравнителен план,тя е ниска.
Електоралните нагласи за гласуване на изборите остават относително стабилни. Измененията в подкрепата за отделните политически сили през последните три месеца са минимални.
Преднината на ГЕРБ-СДС изглежда, че гарантира лидерското място на партията. Като основен риск пред коалицията се очертава възможен спад в мобилизацията в последните дни преди изборите, поради факта, че мотивацията за подобно гласуване е по-скоро защитна и формирана в негативно натоварен контекст.
„Продължаваме промяната“, макар и също да изглежда с относително устойчива подкрепа, има потенциал да увеличи дела си до 2-ри октомври, приближавайки се до резултата на водача, но също така на дневен ред е и сценарий, при който обществената подкрепа за политическата сила е възможно да деградира.
Основанията в подкрепа на подобна теза са в значителната волатилност на отношението към ПП започвайки от декември 2021-ва (48% позитивно), преминавайки през май2022(21%позитивно)и стигайки до юни и юли(27%).
Партиите в средата са с относително близки резултати и е напълно възможно да станем свидетели на размествания в деня на изборите.
Пространството около бариерата от 4% се насища допълнително с вече набралата инерция“ Изправи се, България“. Така партиите на ръба да бъдат представени вече са три и то, в не малка степен, с припокриващи се електорални сегменти.
За поредни избори се очертава фрагментиран като брой партии, но и парламент с дълбоки партийни разделения. Най-вероятните алтернативи след изборите са дългосрочна политическа дестабилизация или надпартиен кабинет с ограничен времеви хоризонт.
Проучването е финансирано и реализирано съвместно от БТВ и Маркет ЛИНКС, проведено сред 1024 лица над 18 г. в страната в 17 – 23 септември 2022 година по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.
Представените резултати не са прогноза. Те отразяват електорални нагласи повече от 10 дни преди изборния ден

Кадър на деня за 4 юли
От Макрон до Моди: Правителствата разгъват червен килим за гигантите в изкуствения интелект
Путин подписа закон за данъчни промени в подкрепа на руския пазар на горива
Местните банки ще дадат силен тласък на търговията с криптовалути в Германия
В Австрия беше пуснат в експлоатация нов суперкомпютър за 36 млн. евро
Жадната за енергия Азия вече си взема поуки от кризата в Иран
Сериозен финансов успех за 3 зодии на 5 юли 2026 г.
Спане без възглавница: Ползи, рискове и за кого е подходящо
Санитарен самолет транспортира пострадалото на атракцион в Ахелой момче
Д-р Александър Симидчиев: Проблемът в здравеопазването не е паричен, а управленски
С 3 гола за едно полувреме Мароко изхвърли Канада и пак е в топ 8
Инфантино: Меси, Мбапе и големите звезди правят незабравимо Световно първенство
Локомотив София със зрелищно равенство 3:3 в последната си контрола в Банско
Ботев Пловдив победи Спартак Варна в контрола
ЦСКА 1948 с първа загуба в контролите
Нова сензация на "Уимбълдън": Елена Рибакина също отпадна още в третия кръг
Таро карта за 5 юли, неделя
Дневен хороскоп за 5 юли, неделя
Поверия за ангелската дата 7/7
Пухкави пикантни сиренки
3 зодии с голям късмет в седмицата 6 – 12 юли 2026
Седмична нумерологична прогноза за 6 – 12 юли
Полша намали наполовина жертвите на пътя за 5 години, докато България гони рекорди по смърт в ЕС
Доктор предупреждава: Жегата натоварва сърцето!
Може ли недоволството в Русия да прерасне в революция?
Скритата цена на изкуствения интелект: центровете за данни изразходват много повече вода, отколкото показват отчетите
Българската икономика запазва растежа си, но бюджетът и инфлацията остават основни рискове
Детската смъртност в България спада, но остава над средното за ЕС
Еверест отстъпва: Кои са най-опасните върхове в света?
Преди 400 г. художник е изобразил феномен, който науката e потвърдила едва наскоро
Малка бактериална тайна може да доведе до по-добри лекарства срещу рак
НАСА с необичайно обещание: Футболна топка ще лети до Луната, ако САЩ спечелят световното първенство
Каква ще бъде съдбата на Слънчевата система след смъртта на Слънцето
Ще успее ли НАСА да изстреля спасителна космическа мисия за „Нийл Герелс Суифт“