Напусна ни операторът Венец Димитров

Той снима "Преброяването на дивите зайци", "Сватбите на Йоан Асен II"
Обновена: 18 яну 2022 16:17 | 18 яну 2022 16:03, Петя Славова
4
Напусна ни операторът  Венец Димитров
Снимка: НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов"

На 17 януари на 84 години си отиде филмовият и телевизионен оператор, уважаван професор и вдъхновяващ преподавател Венец Димитров, съобщи НАТФИЗ "Кр. Сарафов".

Завършва Академията за изящни изкуства в Прага със специалност филмово и телевизионно операторство през 1968 г. Поканен от режисьора Ярослав Гилар заснема своя първи игрален филм "Последното нещо" в Чехословакия. Работи във Филмова  студия "Барандов" – Прага. Продължава кариерата си като главен оператор на "Телевизия Кошице", оператор-постановчик в "Студия за игрални  филми "Бояна", филмов и  телевизионен  оператор  в  Студия  за  телевизионни  филми "Екран"  –  София.

Първият филм на Венец Димитров като оператор в България е "Игрек 17" на реж. Вили Цанков, през 1972 г. Следват го "Преброяването на дивите зайци" на реж. Едуард Захариев, "Сватбите на Йоан Асен II" на реж. Вили Цанков, филмът на реж. Христо Христов "Циклопът", телевизионната сага на реж. Иван Терзиев "Селцето", петсерийният филм на реж. Николай Мащенко "Пътят към София",  историческият епос  „Борис  I“ на Борислав Шаралиев. Главен оператор е на 23 игрални и над 40 късометражни филма.

Венец Димитров е професор-доайен и дългогодишен преподавател по "Филмово и телевизионно операторство" в НАТФИЗ. Декан е на Факултет "Екранни изкуства" (1990-1993), зам-ректор на Академията (1994-2000), член на Академичния съвет, член на Специализирания научен съвет по киноизкуство, член на комисии, ръководител на докторанти и дипломанти, автор на планове и програми по специалността.

Автор е на десетки статии и анализи по въпросите на филмовото образование и творчество в българския и чуждестранен печат и специализирани издания, както и на книгата "Проблеми на операторското творчество." Дарител на ценен филмов архив за "Академичната библиотека и архив" на НАТФИЗ.

Носител е  на редица национални и международни награди, между които Голямата награда "Златна роза"  (1984);  "Най-добра операторска работа" – на  СБФД (1984 и 1994) и на Националния филмов фестивал – Варна (1976, 1982, 1984); "Златно отличие за операторска работа" на VI Международен фестивал за рекламно кино-Варна (1983) и много други. "Почетен доайен" на Международния филмов фестивал "Братя Манаки"- Битоля (1994). Носител на Награда за цялостно творчество от  Фестивала на операторското изкуство – "Златно око" (2002).
Носител на десетки държавни отличия, звания и ордени.

Член е на Съюза  на  българските  филмови  дейци – СБФД, член-учредител на "Асоциация АКАДЕМИКА 21". Председател на Творческия фонд на СБФД, член на УС на СБФД, член на Художествения съвет при БНТ, председател на Сдружението за авторски права "ФИЛМАУТОР", член на Националният съвет за кино при Национален филмов център. Член на редколегията на сп."Кино".
 


4
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
4
1
 
10
 
! Отговори
реалист преди 4 месеца
Велик! Лошото е, че поколения таланти оставили стойностни творби след себе си вече ги няма! И остават само спомен или са забравени. А след тях меко казано нивото пада и пада, въпреки модерната визия. Мир на душата му!
3
3
 
22
 
! Отговори
Анонимен преди 4 месеца
Живота е една разходка около гроба. За мъж 85 години е предоволно. Повечето свършват преди 70-те или малко след 70-те. Изглежда е живял без алкохол и цигари. Оставил е следа след себе си. Филмите му остават във вечноста. Бог да го прости.
2
2
 
13
 
! Отговори
Анонимен преди 4 месеца
Освен да му положим един венец... Да почива в мир.
1
5
 
16
 
! Отговори
ГРАД КОЗЛОДУЙ преди 4 месеца
БОГ да го прости ЖИВОТЪТ Е МИГ ОТ ВЕЧНОСТА