Наследницата на медиен магнат бе отвлечена през 70-те, но последва сензационен обрат

"Мамо, татко, аз съм с бойна група, въоръжена с автоматично оръжие."

Пати Хърст, 19-годишна наследница на вестникарска империя, е отвлечена от революционна групировка през февруари 1974 г., като е измъкната от жилището си извън кампуса в Бъркли, Калифорния. Малко повече от седмица по-късно запис с гласа на младата студентка дава на семейството ѝ знак, че е жива. Това е от онези ситуации, които често се описват като най-страшния кошмар за всеки родител - само че тук детайлите са толкова необичайни, че историята изглежда почти нереална.

С всичко необходимо за сензационна драма - висше общество, психическа травма и радикално насилие - изпитанието на Хърст приковава вниманието на Америка и по телевизионно отразяване съперничи на разгарящия се скандал "Уотъргейт" ("Watergate").

Но когато два месеца след отвличането тя е заснета от охранителни камери по време на банков обир с автомат в ръце, това идва като шок.

Дали мозъкът ѝ е бил промит, или се е превърнала в доброволен съучастник?

Снимка: Getty Images

"Тези хора не са просто шайка лунатици"

Похитителите ѝ са част от почти неизвестната крайно лява групировка Symbionese Liberation Army (Симбионистка освободителна армия), или SLA - една от многото малки радикални организации на онова време. В репортаж за BBC американският кореспондент Джон Хъмфрис казва, че за групата се знае малко, "освен онова, което самите те са написали за себе си в различните си декларации. И това, че членовете на SLA са готови да извършват убийства в името на каузата си."

Първата жертва на групировката е Маркъс Фостър, началник на училищния район в Оукланд, чиято предполагаема "вина" е опитът да въведе охрана в местните гимназии. Той е застрелян през ноември 1973 г. с куршуми, обработени с цианид.

"А в случая с Пати Хърст, втората им жертва. нейното престъпление беше просто това, че се е родила в семейство Хърст - безумно богато и, чрез контрола си върху медиите, безумно влиятелно. Това е семейство, което за SLA сигурно е олицетворявало самото капиталистическо общество, което групата твърди, че иска да унищожи", казва Хъмфрис

Бащата на Хърст - Рандолф Хърст - е редактор на San Francisco Examiner и ръководител на медийната династия на семейството. Дядо ѝ, Уилям Рандолф Хърст, е вестникарският магнат, чийто живот и епоха служат на Орсън Уелс като свободна основа за "Гражданинът Кейн" ("Citizen Kane"). Дръзките заглавия и задъханото разказване, върху които Хърст изгражда империята си, десетилетия по-късно се връщат под друга форма - в масираното телевизионно отразяване на отвличането на собствената му внучка.

В рамките на дни след отвличането SLA започва да изпраща касетъчни записи до медии с искане семейство Хърст да финансира мащабна програма за раздаване на храна на бедните в Калифорния. В послание до семейство Хърст лидерът на SLA Доналд "Синку" ДеФрийз заявява, че е "напълно готов да извърши екзекуцията на тяхната дъщеря, за да спаси живота на гладуващи мъже, жени и деца от всяка раса".

На същата касета се чува и гласът на самата Хърст, която казва на родителите си, че е с въоръжена група: "И тези хора не са просто шайка лунатици. С мен са напълно честни, но са напълно готови да умрат за онова, което правят."

Във втори запис, четири дни по-късно, тя казва: "Наистина е потискащо да слушам как хората говорят за мен, сякаш съм мъртва."

Семейство Хърст се съгласява да изпълни искането на SLA за хранителна помощ на стойност 2 млн. долара - нещо, което е наречено най-странният откуп, плащан някога. Кореспондентът на BBC Джон Хъмфрис отбелязва, че "първоначалният Уилям Рандолф Хърст, надменен реакционер, който някога казва, че само богатите хора са интересни, вероятно би намерил тази ситуация за напълно невероятна". Пунктове за раздаване на храна са открити в бедни райони из Лос Анджелис и Сан Франциско, а пред тях се извиват дълги опашки от хора, чакащи да получат торби с пуешко месо, хляб, мляко, яйца, плодове и зеленчуци.

"Пълна катастрофа"

На някои места, където се раздава храната, избухва хаос. В Оукланд тълпа от около 5000 души се разгневява, след като организаторите започват да хвърлят продукти през прозорец. Един полицай е намушкан, а един човек от тълпата губи съзнание, след като хората започват да мятат консервите обратно. Мнозина от онези, за които помощта е предназначена, отказват да я приемат, заявявайки, че са потресени от методите на SLA.

"За мен човешкият живот струва малко повече от една торба с хранителни продукти."

Това заявява категорично жител на Лос Анджелис.

Хърст, която след месец подложена на силен психологически натиск в тясната мрежа от тайни квартири на групировката, се чува на друга касета да нарича програмата за храна "пълна катастрофа", а голяма част от хранителните продукти - некачествени.

"Със сигурност не звучеше като храната, която нашето семейство е свикнало да яде", казва тя.

Но дали все още говори под принуда?

От жертва - в беглец: Дали наистина е прегърнала екстремизма, или е била психически пречупена?

Седмици по-късно, на 3 април 1974 г., идва записът, който взривява всичко и разбива всички представи америсанското общество - и вероятно сърцето на влиятелното ѝ семейство.

"Беше ми даден избор - първо, да бъда пусната на безопасно място, или второ, да се присъединя към силите на SLA и да се боря за своята свобода и за свободата на всички потиснати хора. Избрах да остана и да се сражавам."

Тя разкрива, че SLA ѝ е дала ново име - Таня, по името на германо-еврейска партизанка, сражавала се редом с Че Гевара в Боливия. Записът е придружен от плакат, на който тя е в пълно бойно снаряжение, с автоматично оръжие в ръка, застанала пред емблемата на SLA - седемглавата кобра.

Невярващият Рандолф Хърст казва пред репортери: "Ние сме я имали 20 години, те - 60 дни, и не вярвам, че философията ѝ може да се промени толкова бързо или толкова окончателно."

Майка ѝ Катрин е на същото мнение, твърдейки че това изобщо не звучи като дъщеря ѝ.

"Познавам момичето си много добре и знам, че никога не би се присъединила към подобна организация, ако не е била принудена", казва тя.

Снимка: Getty Images

На 15 април 1974 г. Пати Хърст от жертва се превръща в беглец, след като записи от охранителни камери при банков обир я показват с щурмово оръжие в ръце. За обществото това е главозамайващо. Все повече се питат въпроса дали това наистина е нейно решение или е с промит мозък. И медиите, и полицията са разделени по въпроса.

В запис, разпространен седмица по-късно, тя не показва никакво разкаяние: "За онези, които все още вярват, че съм с промит мозък или че съм мъртва, не виждам причина повече да защитавам позицията си… Аз съм войник в Народната армия."

Няколко дни по-късно тя напада и годеника си Стивън Уийд, който е бил с нея при отвличането, наричайки го "сексистка, ейджистка свиня".

Под този огромен натиск SLA се мести от Сан Франциско в Комптън, в южната част на централен Лос Анджелис. На 17 май 1974 г. ФБР обкръжава скривалището на групировката, след като получава сигнал, че са забелязани въоръжени хора да пренасят тежки оръжия. Телевизионните екипи надушват историята и се втурват към мястото. След като полицията изстрелва гранати със сълзотворен газ по сградата и започва престрелка, къщата пламва. Шестима членове на SLA загиват в огъня, включително част от похитителите на Хърст.

Цялата престрелка е излъчена на живо по националната телевизия - първата подобна въоръжена акция, превърната в телевизионно извънредно предаване в реално време. Нито зрителите, нито полицията осъзнават, че Пати изобщо не е там, а гледа излъчването от мотелска стая край "Дисниленд" (Disneyland). В продължение на няколко мъчителни часа родителите ѝ не знаят дали дъщеря им е жива, или мъртва.

Седемгодишна присъда

В последния си запис, на 7 юни 1974 г., тя възхвалява загиналите в престрелката.

"Искам да говоря за това как познавах шестимата ни убити другари, защото фашистките свински медии, разбира се, рисуват типично изкривена картина на тези красиви наши сестри и братя", казва тя.

След това настъпва мълчание. Повече от година тя се укрива, докато на 18 септември 1975 г. не е арестувана в Сан Франциско.

Когато полицаите я питат каква е професията ѝ, тя отговаря: "Градски партизанин."

До началото на делото ѝ за въоръжен банков обир тя вече говори по съвсем различен начин. Защитата ѝ твърди, че е била заплашвана със смърт, сексуално насилвана и психически пречупвана чрез "принудително убеждаване". Тя е представена като травмирана жертва, включила се в дейността на SLA единствено от инстинкт за оцеляване. Адвокатите ѝ заявяват, че страда от Стокхолмски синдром - спорен термин, току-що навлязъл тогава в публичния език, за да обясни привидно нерационалната привързаност, която някои пленници развиват към похитителите си.

Прокуратурата отвръща със записите и снимките, които я показват как участва в престъпления, говори свободно с реториката на SLA и не се възползва от възможности да избяга. Според обвинението тя е действала доброволно - или поне напълно съзнателно. По време на целия процес Хърст стои сковано, често изглежда вцепенена или отдалечена. Защитата твърди, че това е резултат от травмата. Прокуратурата - че това издава безразличие.

Преди 50 години - на 20 март 1976 г. - съдебните заседатели я признават за виновна след седемседмичен процес.

По-късно тя получава 7-годишна присъда във федерален затвор, но президентът Джими Картър заменя наказанието ѝ, след като е излежала 22 месеца. През 2001 г. президентът Бил Клинтън ѝ издава пълно помилване.

Какво става с нея?

Хърст постепенно се отдръпва към по-тих живот и се омъжва за бодигарда си само два месеца след освобождаването си от затвора. Запознава се с него още през 1976 г., когато е пусната под гаранция в очакване на обжалването. По-късно се насочва към писане и актьорство, а в биографичен филм от 1988 г., заснет по нейната автобиография, е изиграна от Наташа Ричардсън. Появява се и в няколко филма на провокативния сценарист и режисьор Джон Уотърс, с когото се запознава по време на промоционално пътуване до кинофестивала в Кан.

През 1981 г., докато рекламира автобиографията си, тя дава интервю на Барбара Уолтърс от ABC News. Тогава казва, че по времето, когато е била със SLA, не е вярвала, че е с промито съзнание, но по-късно е променила мнението си.

"Имам доста силен характер. Не ми харесва да мисля за себе си като за човек, който може да бъде пречупен, или като за толкова слаб, че други да го контролират - и въпреки това те можеха. И го направиха", казва тя.