Историята на Назар Далецки: Войникът, който се завърна от мъртвите

В първия си ден у дома след почти четири години в руски плен Назар Далецки се разходи до малкото гробище в селото си в Западна Украйна. Там той погледна към собствения си гроб.

Няколко седмици по-рано Далецки и десетки други бяха освободени при размяна на военнопленници. От украински служител по сигурността той научи, че грешка в ДНК-теста е накарала роднините му преди три години да погребат торба с останки, които смятали за негови. На хартия, каза служителят, Далецки вече не съществуваше.

В неделя 46-годишният Далецки застана над гроба си, един от няколко десетки в открито поле. Шест знамена украсяваха камъните на войниците, загинали във войната. Седмото знаме, което бележеше неговия гроб, бе премахнато, както и останките на все още неизвестния войник вътре в него. Останали бяха купчини пръст от изкопаването, пише NYT.

На 5 февруари, денят, в който тялото му беше върнато в Украйна, майка му, Наталия Далецка, на 72 години, получи обаждане. Кметът на селото знаеше, че това ще се случи, и отиде в дома на г-жа Далецка, за да заснеме момента. Племенницата ѝ Роксолана Макохин беше там и вдигна телефона първа, крещейки от радост.

Те трябваше да чакат седмици, за да се срещнат. Далецки, който беше пленен от руските сили през май 2022 г., докато той и неговите другари се опитваха да удържат позиция в източната част на Украйна, първо беше изпратен във военна болница, за да се възстанови. В плен той беше редовно бит и беше отслабнал с 16 кг. В болницата му беше даден позывной „Възкръсналият“.

В деня на тяхното събиране, докато Далецка говореше в хола, където някога беше стоял ковчегът на сина ѝ и където семейството щеше да празнува завръщането му, беше ясно колко тежко я е засегнала грешката на правителството. Дори и с него обратно, тя никога няма да възстанови напълно здравето, което е загубила, докато го оплакваше, каза тя, нито ще забрави скръбта от посещенията на гроба му в продължение на три години.

Дългата и брутална война на Русия е претоварила украинската система за идентифициране на загиналите войници,

чийто брой изследователите оценяват на над 100 000.

Резултатите от ДНК-тестовете често закъсняват, а моргата е препълнена. Повече от 90 000 души са регистрирани като изчезнали в Украйна, като според официални данни, съобщени от украинските медии, по-голямата част от тях са войници. Мнозина се считат за мъртви.

Що се отнася до онези, които все още са живи, но са в руски плен, Москва не предоставя точни списъци. Украинското правителство твърди, че при всеки обмен на затворници има някои, които са били в списъка на изчезналите.

Но това е първият случай, в който войник се оказва жив, след като семейството му вече е организирало погребението му. Украинското правителство призна грешката и заяви, че семейството няма да трябва да връща 340 000 долара, които е получило като обезщетение за загуба на близък.

За да си възвърне официално самоличността, Далецки трябва сега съдът да признае, че е жив.

Дългото му пътуване към дома започна през февруари, когато се качи на автобус с други военнопленници и беше откаран в Украйна. Преминавайки по списъка, украински офицер от службите за сигурност прочете на глас всяко име, отбелязвайки ги едно по едно. Всички, освен това на Далецки.

Селяни държаха украински знамена, докато чакаха пристигането на Далецки във Велики Дорошив.

Вместо това служителят му махна да слезе от автобуса. Той погледна внимателно Далецки, а след това и снимка на него на телефона си.

„Той ме погледна отново и каза: „Поздравления — възкръсна от мъртвите““, разказа Далецки в интервю в събота близо до военната болница, където се възстановяваше.

След като чу от офицера за собственото си погребение, Далецки се върна на мястото си, бял като призрак, както сам разказа.

През май 2022 г., три месеца след началото на войната, на майката на Далецки беше съобщено, че той е в плен.

Година по-късно полицейски служител в Харков, близо до фронтовата линия, се обади, за да съобщи, че генетичен тест на намерени останки е показал 99-процентно съвпадение с нейната ДНК.

Тя отказа да повярва. Не можеше да разбере как тялото е попаднало на украинска земя, ако синът ѝ е бил в руски плен. Служителят от Харков я предупреди, че ако не приеме резултатите, останките ще бъдат погребани като неидентифицирано тяло.

Далецка каза, че вярва в ДНК.

„Често гледам криминални сериали по телевизията“, каза тя. Въпреки това съмненията ѝ останаха. ДНК тестът не съвпадна с този на дъщерята на  Далецки.

Когато Далецка отиде да вземе тялото, за което й бяха казали, че е на сина й, тя помоли да види всичко, което е останало от него. Казаха й, че няма нищо освен овъглени останки и пепел.

На погребението му хората я питаха:

„Сигурна ли си, че е той?“

Тя се опита да отблъсне всякакви съмнения.

„Ако мислех така, щях да полудея“, каза тя.

Далецка разбра миналата есен, че синът ѝ може би е жив, когато двама войници се върнаха от плен и казаха, че са видели Далецки в затвора. Несигурна какво да вярва, тя внимаваше да не се поддаде на надеждата.

„Никой не знаеше какво да прави“, каза племенницата ѝ, Макохин, на 40 години.

Затова семейството чакаше.

Когато Далецки най-накрая се завърна у дома в неделя, десетки хора изпълниха площада до кметството, пеейки песни, докато децата тичаха наоколо, размахвайки украински знамена.