Истината за еко продуктите – спасяват ли природата?

В последните месеци глобалното затопляне буквално хваща човечеството за гушата. Непоносими жеги, пожари, топящи се ледове ни показват, че ако не вземем мерки, може и да не ни остава много време на Земята. За това все повече и повече хора започват да живеят еко. Но сигурни ли сме, че усилията, които полагаме, за да не замърсяваме околната среда, всъщност се отплащат?

Вече стана ясно, че електрическите коли не щадят природата толкова, колкото ни се иска. Оказва се, че това важи и за толкова популярните в последно време електрически скутери.

Ново проучване, публикувано в Environmental Research Letters, показва че използването им произвежда повече парникови газове на километър, отколкото пътуването с велосипед, автобус и дори мотопед.

Както и при електрическите коли, проблемът идва от материалите, с които се произвеждат батериите на скутерите, като и тези, необходими за рамката и колелата. Също така, в много градове по света, тези скутери са споделени, тоест, всеки може да го използва и да го върне, за да послужи на някой друг. Всяка вечер, компания прибира скутерите, зарежда ги и ги връща, което допълнително допринася за бълването на парникови газове.

А почти всеки, който иска да спаси околната среда, носи алуминиева бутилка или такава от неръждаема стомана. Но и тук материалите имат злощастни последици върху природата. Алуминият се произвежда от бокситовата руда, чието добиване е разрушително за околната среда, тъй като оставя токсични „опашки“. Също така изисква огромни количества енергия за рафиниране.

Подобен е и случая с неръждаемата стомана – добивът на никел, топенето на желязо и производството на стомана е изключително трудоемко. И за нещастие, повечето производители избират да използват необработени материали, макар рециклирания алуминий и стомана да са широко разпространени.

Някои еколози предлагат крайни мерки, които не включват използването на такива бутилки – просто да постоим жадни, докато не стигнем до чешма за вода, от която може да пием.

Истинските природозащитници имат и поне един соларен панел на покрива на „зелената“ си къща. Соларните панели са се превърнали почти в синоним на „чиста енергия“. И реално погледнато, те са перфектният начин да осигуриш топла вода в дома си и електричеството ти да е от възобновяем източник. Но панелите също така дават и своя дял за унищожението на околната среда.

Те се произвеждат при 2000 градуса по целзий. За да накараш машините да произведат такава температура са ти нужни огромни количества твърди горива. Също така, в тях могат да се открият много редки земни елементи, от които не ни остават големи количества.

В края на своя живот соларните панели също представляват проблем – те са трудни за рециклиране. Повечето материали не могат да бъдат отделени един от друг и просто биват захвърляни.

Едно от най-големите ни оръжия срещу замърсяването на въздуха са дърветата. Но те биват унищожавани за производството на екологичните хартиени торбички, които да използваме, когато пазаруваме в магазина.

За производството на една хартиена торбичка е нужна 4 пъти повече енергия, отколкото за обикновена. Също така тя лесно се унищожава и не може да се използва многократно, като найлоновата. И въпреки че трябва да бъдат рециклирани, това няма как да стане щом се намокрят. Именно това бе и проблемът при премахването на пластмасовите сламки за напитки и тяхната замяна с хартиени – пластмасата може да се рециклира до някаква степен, но мократа хартия не.

И ако все пак стигне до момента с рециклирането, процесът има нужда от много енергия и редица химикали.