Петер Флорянчич, словенският изобретател, който почина миналата седмица на 101 години, води такъв живот, че сам казва, че Алфред Хичкок би се затруднил да направи филм за него. Флорянчич е олимпийски атлет, филмов актьор, автор и приятел на богатите и известните. Но през целия си необикновен живот той имаше една главна страст.

Флорянчич е и изобретател, който се опитва да направи живота на човек по-лесен, по-безопасен и, ако е възможно, малко по-стилен. И макар името му да не попада често в семейните разговори, неговите изобретения са намерили място в милиони домове по света.

Петер Флорянчич е роден в курортния град Блед през 1919 г. "Повечето хотели бяха собственост на моето семейство", споделя той пред сп. Kongres. "Замъкът беше собственост на чичо ми, а дядо ми притежаваше хотел Триглав и хотел Юнион. Блед на практика беше наш!"

Статутът на семейството му прави детството му цветно и интересно. Той се среща с различни знаменитости, които са решили да отдъхнат в града. Веднъж дори посреща Югославската кралица и й свири на акордеон в национална носия. Още тогава младото момче показва признаци на изобретателност. Той си спомня как измисля ранна версия на лента за пот, когато е само на шест години. "Ние се търкаляхме в калта и тревата. Цялото ми лице беше мръсно. Затова нарязах чорап, сложих го на ръката си и избърсах лицето си с него и то отново беше чисто", разказва той.

Благодарение на това, че прекарва младостта си в планинския курортен регион на Словения, Флорянчич става и талантлив спортист. За него карането на ски е ранна страст. Само на 16 години той става най-младият член на югославския олимпийски отбор. Той се състезава в ски скока на зимните игри през 1936 г. в Германия.

Игрите са открити от Адолф Хитлер, а висши фигури на новия нацистки режим често са средзрители на спортните срещи.След като състезанието приключва, Петер стиска ръката на Хайнрих Химлер, човекът, който става шеф на скандалната SS на нацистка Германия.

Но олимпийското му ръкостискане далеч не била последната му среща с режима. По време на Втората световна война много словенски мъже са мобилизирани в германската армия, а Флорянчич е призован да се бие на руския фронт през 1943 г. Той обаче не желае да воюва и дезертира, организирайки дръзко бягство в съседна Австрия под прикритието на ски ваканция. Той е преследван от Гестапо. За това, заедно с помощта на свой приятел, фалшифицира собствената си смърт, причинена от падането на лавина по склоновете на планината Ханенкам. Изненадващо планът сработва.

"Беше истински шедьовър", казва неговият приятел и биограф Едо Маринчек пред BBC. "Той избяга с приятеля си, за когото по-късно разбра, че предоставя информация за Гестапо на САЩ. Те инсценираха смъртта си в лавина и след това пресякоха границата от Австрия до неутрална Швейцария", разказва Маринчек. "Ако Гестапо беше открило, че Петер е дезертирал, щяха да убият семейството му, така че никой не знаеше за бягството. В Блед местните жители дори организираха погребението му."

Флорянчич получава убежище в лагер за бежанци в Берн и именно там прави първото си истинско откритие. Той проектира дървена тъкачна машина, която може да се използва от хора с увреждания, като ранени войници. Изобретателят продава патента на дърводобивна компания за 100 000 швейцарски франка.

"Това бяха достатъчно пари, за да си купите три луксозни къщи", казва той пред BBC през 2011 г. Би било погрешно да се предполага, че парите не са го променили или поне качеството му на живот.

Флорянчич се наслаждава на блясъка на Давос и Цюрих, където среща и съпругата си Верена. "Той има това невероятно въображение и има толкова много неща, които иска да обсъди", казва по-късно моделът и актрисата пред Deutsche Welle. - "Той се интересува от всичко."

През 1946 г. Флорянчич води жена си и малката си дъщеря в Монте Карло на почивка. Но семейството остава там повече от 13 години. Край басейна той среща Илхами Хюсеин паша, сътрудник на египетския крал Фарук, а това води до дългогодишно сътрудничество и значително голяма финансова подкрепа за неговите изобретения.

"Той разбра иновациите и също така финансира грешките ми", пише по-късно Флорянчич.

Един от най-големите му успехи идва именно в Монте Карло. Там той изобретил компактния спрей за парфюм, който се използва и до днес. Преди това повечето парфюми се впръскваха през тръба, свързана с голяма гумена топка за стискане. "Виждах как жените на практика изваждат бензиновата помпа от чантите си", разказва той пред Deutsche Welle. "Просто трябва да наблюдаваш хората."

Животът на Петер Флорянчич в Монте Карло е забележителен. Той прекарва дните си с Франк Синатра, Орсън Уелс, Салвадор Дали, Коко Шанел и младата Одри Хепбърн. Изобретателяг дори се появява във филма от 1957 г. "Историята на Монте Карло" заедно с актрисата Марлене Дитрих.

"Бях на правилното място в точното време", казва години по-късно той. "Те винаги се интересуваха от моята история. Историята за бягството ми. Винаги разказвах това."

След това Флорянчич пътува много и живее във Франция, Италия и Германия, както и в много други страни.

"Хвърлете ме навсякъде по света и след една година ще ви забавлявам там, в къщата ми“, казва той на Едо Маринчек.

Биографията на Маринчек за Флорянчич - Jump into the Cream - се продава добре в Словения. В книгата изобретателят разсъждава за дългия си живот и отбелязва: "Имах пет гражданства, 43 коли и най-дългият паспорт. Професията на изобретател ме принуди да прекарам 25 години в хотели, четири години в коли, три години във влакове, година и половина на самолети и година на борда на кораби."

 Наред с пулверизатора на парфюми, изобретенията му включват пластмасови кънки за лед и пластмасова рамка за фотографски слайдове. Той също така проектира бягаща пътека за ски и запалка със странично запалване, която се използва във филмите за Джеймс Бонд. "Патентовах 400 изобретения и 41 от тях успях да съживя", заявява Флорянчич.

Но едно от много му изобретения се проваля. През 1957 г. той скицира прототип на въздушната възглавница, но не успява да преодолее въпроса за многократната й експлозия. Също така Петер почти изобретява пластмасовия цип. "Изпрахме го и всичко беше перфектно", каза той пред BBC през 2011 г. "След това изгладихме якето - но не можахме да отворим ципа повече, защото се беше разтопил. Потънах в скръб, а не в успех."

По-късно ципът е изобретен отново от някой, който е използвал по-твърди материали, а Флорянчич така и не спечелил нищо. Това изобретение бе добавено към списъка с близките пропуски, който също включва държачи за сламки за пиене и предпазител за обувките на шофьори, които искаха да предотвратят изтъркване на петите им.

Въпреки тези неуспехи той спечели достатъчно пари и живее в относителен лукс. Най-вече заради това, че създава машина, която може да инжектира пластмаса в матрици. Флорянчич упорито отказвал да планира пенсионирането си - вместо това настоявал, че ще работи до края.

В крайна сметка той се завърнал в родния си Блед през 1998 г. "Казах на майка си, че ще се върна в Блед, за да умра. Мислех, че това ще стане през 2000 г.", шегува се той през 2011 г.

Той работи, когато навършва 90, като все още създава и пише няколко книги. "Аз съм само на 90 години", казва той пред Deutsche Welle. "Все още измислям нещата - работя по цял ден." В по-късните си години работи и за популяризиране на изобретенията и иновациите сред младите хора.

"Имах страхотен живот, толкова много живот, пълен с всички тези неща", каза той. "Понякога се чудя какво бих направил, ако се родя отново. Предполагам, че щях да направя нещо подобно."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase