Тузарски трилър

В България излиза трилърът-бестселър на холандската писателка Саския Ноорт „Клубът на тузарите“. Той показва алчността, похотта и насилието, които властват в богаташките предградия на Амстердам
9 яну 2008 11:25, Елена Пенева
Тузарски трилър
Корица: Унискорп

В България излиза трилърът-бестселър на холандската писателка Саския Ноорт „Клубът на тузарите“.

Книгата е смесица от алчност, похот и насилие, които властват в богаташките предградия на Амстердам. Точно там при пожар Евърт умира и всичко води към самоубийство. Останалите членове на “клуба на тузарите„, семейни двойки, които се срещат редовно и имат съвместен бизнес, се обединяват в подкрепа на скърбящата вдовица .

След няколко дни при странни обстоятелства загива и Ханеке. Събитията излизат извън контрол. Кой стои зад инцидентите с тузарите? Трагедията и подозренията отравят атмосферата в света на разкоша, самодоволствота, лъскавите коли, скъпите дрехи... Смъртта дебне наоколо и изкарва наяве лицемерието, интригите и отмъстителността. Трилърът е смела, прелъстителна и изкусно замислена история за хора, отчаяно вкопчили се в успеха.

Бестселърите Клубът на тузарите и Нови съседи превръщат Саския Ноорт в безспорната „кръстница” на холандския трилър. Писателката е родена през 1967 г. в Берген, Холандия. Изучавала е журналистика и театрално изкуство и е работила за списания като Мари Клер и Вива.

Продала е над един милион копия от своите книги и това я прави най-успешният холандски автор на криминални романи. Творбите й са преведени и издадени в петнайсет страни, между които са Великобритания, Австралия, Германия и Бразилия. В момента се снимат филмовите версии на два от романите й.

В скорошно лично интервю писателката признава:

Когато излезе „Клубът на тузарите“, медиите се чудеха дали романът не би могъл да се разглежда като roman à clef (roman à clef или roman à clé в превод от френски означава "роман с ключ”, това е роман, който под прикритието на белетристиката описва реални събития; „ключът” обикновено е някоя известна личност, която би могла да бъде идентифицирана, а в някои случаи това може да е и самият автор).

Дали не описвах собствения си кръг от приятели? Някои от хората в селото, където живеех, мислеха, че разпознават себе си в част от героите. Писателското ми самолюбие беше поласкано, но клюките и злобните забележки зад гърба ми не ми бяха приятни. Големите вестници и списания ме търсеха за интервюта, обадиха се дори от влиятелния вестник De Volkskrant.”

Издава: Унискорп



Спонсорирано съдържание