Фалшивите "Бийтълс", които се опитаха да покорят Южна Америка

В началото на 1964 година Бийтълманията вече е завладяла света, а във вестниците се появява информация, че Ливърпулската четворка ще посети Южна Америка по-късно през годината. Когато четиримата младежи кацат на летището в Буенос Айрес, изглежда така, сякаш мечтата на милиони тийнейджърки най-накрая се е сбъднала. Всъщност "Бийтълс" дори не са близо до Аржентина по това време, а в Лондон, където си почиват между концертите и записването на новия им албум. Без тяхното знание, четирима младежи от Флорида - Том, Вик, Бил и Дейв, решават да заемат мястото им.

Как The Ardells стават The American Beetles

Когато "Бийтълс" станали популярни дори и в Америка, мениджърт Боб Йорей решил да създаде собствена версия на групата, която побъркала целият свят. "Казах си, това са британските "Бийтълс", а аз ще направя собствена група", раказва той в документалния филм "Денят, в който Бийтълс посетиха Аржентина". За целта Йорей намира бандата The Ardells, която свири в местен бар. Той им заръчва да пуснат косите си по-дълги и им заявява, че новото им име ще е The American Beetles.

"Имахме същите прически. Обличахме се по същия начин, носихме костюми. Всичко беше страхотно", разказва Бил Анде, китаристът на бандата, пред BBC. У дома в Америка визията им донесла по-голяма публика и много внимание от промоутърите.

Докато свирят в клуб в Маями, ги забелязва импресариото Руди Дуклос, който е родом от Аржентина. Разбира се, първата му мисъл била, че момчетата трябва да тръгнат на турне в Южна Америка. Ала когато започнал да организира концертите, Дуклос забравил да спомене пред промоутърите, че става дума за "Американските Бийтълс". Той представял момчетата като истинските Бийтълс. Договорите били подписали, пресата пощуряла, тийнейджърите нетърпеливо чакали своите идоли. "Бийтълс" най-накрая идвали в Южна Америка.

"Мога да си спомня денят, в който пресата обяви, че "Бийтълс" ще идват, заради братовчедка ми. Тя откачи", разказва Карлос Сантино, който е още дете през 1964 година. Вестниците La Crónica и La Prensa в Перу пишат, че "известните "Бийтълс" ще пристигнат през май".

Между възмущението и смеха

Истерията била толкова голяма, че двете водещи телевизии в Аржентина се опитвали да договорят изпълнение от "Бийтълс" в една и съща вечер. В крайна сметка печели Channel 9. Всичко е организирано - щом "Бийтълс" кацнат, те трябва да бъдат отведени в телевизията, за да участват в шоуто The Laughter Festival. По петите им тръгват всички - полицията, феновете, конкуретната телевизия Channel 13, която дори успява да отвлече барабаниста за кратко, но в крайна сметка "Американските Бийтълс" стигат до телевизията. 

Докато те кротко чакат камерите да се насочат към тях, всички тийнейджъри в Аржентина тръпнат в очакване да видят "Бийтълс". Братовчедката на Сантино не е на себе си. Когато камерата се обръща към групата обаче всички остават смаяни.

"Когато видя, че не Пол Маккартни излиза иззад завесата, тя започна да плаче неконтрулируемо", разказва Карлос.

По думите на Роберто Монфор, служител на Channel 9, разочарованието е мигновено: "Когато излязоха в ефир, хората веднага разбраха, че това не са истинските "Бийтълс", а фалшивите. Реакцията беше между силно възмущение и смях. Имаше някои хора, които се забавляваха, но други наистина очакваха "Бийтълс" и се почувстваха измамени."

Аржентина е обидена

И докато възмущението по време на изявата в Channel 9 остава на заден план, то по време на концертите хората не крият факта, че са обидени от измамата. Те хвърлят монети, дори и камъни, срещу групата. Според мениджъра им Боб повечето хора харесвали музиката им, а тези прояви били от мъже, които завиждали на музикантите. Ала неприязънта била факт - веднага щом приключили с концерта, момчетата трябвало светкавично да напуснат залата.

Пресата в Южна Америка е още по-крайна. Заглавията срещу "Американските Бийтълс" са брутални - "Те имат коса в гласните си струни!", "Звучат ужасно, но се държат още по-зле!", са само част думите, изречени срещу тях. Критиките били толкова яростни, че в медиите се пишело за фалшивите "Бийтълс" толкова, колкото и за истинските до края на 1964 година.

"Американските Бийтълс" обаче оставят и отпечатък върху Южна Америка. Те вдъхновяват много страни да създадат своя версия на легендарната група. В Аржентина се появяват Los Buhos, които носят пародийните имена Хуан, Юсти, Хорхе и Ранго, а пред медиите твърдят, че са "повече Бийтълс от истинските Бийтълс".

Бедността, която дава начало на "Американските Бийтълс"

В YouTube клиповете на фалшивите "Бийтълс" в Аржентина, Уругвай и Мексико имат толкова гледания, колкото и тези на истинските "Бийтълс". Може би се чудите защо тогава Ливърпулската четворка така и не посещава Южна Америка? Отговорът е прост - бедност. В някои от тези места доходът на един човек е 13 пъти по-малък от този на средностатистическия американец. Промутърите в Южна Америка не могат да си позволят да платят хонорара на истинските "Бийтълс". Но пък техните американски колеги били повече от щастливи да запълнят празнината.

Историята на "Американските Бийтълс" не е просто история за бедността. Те не са били просто глупава рокендрол банда, която се е възползвала от шанса да спечели малко пари. Когато концертите приключили, името им направило пускането на песните им по радиото малко по-трудно. DJ-ите пък приоритизирали британските групи пред американските. Елементът на пародия в съществуването им добавял и допълнителни затруднения.

Затова те сменят името си на The Razor's Edge, но успехът им се изплъзва. До края на десетилетието Том, Бил, Вик и Дейв вече не свирят заедно. 

Но за хилядите вече възрастни Beatlemaniacos "Американските Бийтълс" ще заемат трайно и без съмнение странно място в сърцата им.