Кой ще пострада, ако Русия спре да пуска природен газ?

Новият газов спор между Русия и Украйна тревожи и ЕС. Лошият опит от предишни подобни конфликти през 2006 и 2009 година, когато Москва напълно спря подаването на газ през Украйна, накара Брюксел да се включи като посредник за уреждането на сегашния спор, пише "Дойче веле".

Берлин също е загрижен: "Както ЕС, така и Русия и Украйна имат интерес от това да не се стига до прекъсване на доставките на газ за Европа", заяви говорителят на германското правителство Щефен Зайберт.

В края на февруари Арбитражният съд на Стокхолмската търговска камара се произнесе по спора между украинския енергиен концерн Нафтогаз и руския монополист Газпром. В решението се казваше, че Газпром трябва да изплати на Нафтогаз 2,56 милиарда щатски долара като обезщетение за това, че е подал по-малко от договорените количества газ, преминаващи през територията на Украйна.

Украинските власти вече започнаха да конфискуват активи на Газпром в Украйна, а руският концерн обяви, че ще обжалва присъдата. Преди това от Москва бяха заявили, че ще анулират всички договори с Нафтогаз. От украинската страна пък отвърнаха, че преди изтичането на срока на договора през 2019 година Газпром няма право да прекъсва доставките и транзитното пренасяне на газ през Украйна.

Германия е загрижена, но не е застрашена

Заплашвайки да спре доставките на газ, Русия реагира прибързано, смята германската енергийна експертка Клаудия Кемферт. За ДВ тя каза още, че зад това със сигурност се крият и политически мотиви. "Газовите доставки отново се използват като политическо оръжие - нещо, което наблюдаваме от години насам", посочи тя.

Йорг Форбрих от американския German Marshall Fund смята, че никой няма интерес от нов конфликт между Украйна и Русия. "Започнатата от Русия война в Украйна още не е приключила - въпреки всички усилия, полагани в тази посока, вкл. и от Германия. Това, от което Берлин в момента най-малко се нуждае, е тази война да се пренесе и върху енергийния сектор, а Европа да се окаже пряко засегната от нея", казва Форбрих.

Експертът казва, че руският газ е много важен за Германия. Но по-голямата част от него не идва през Украйна, а по газопровода "Северен поток" по дъното на Балтийско море, или през Беларус и Полша по тръбопровода „Ямал-Европа“. "За германските потребители тръбопровода през Украйна играе второстепенна роля", посочва Форбрих.

Миналата година Германия е внесла рекордните 53 милиарда кубически метра газ от Русия, което отговаря на 40 процента от общата консумация на газ в страната. Голяма част от нуждите си от газ Германия покрива с внос от Норвегия и Холандия. С други думи: Германия няма да пострада силно, ако Русия завърти кранчето за Украйна - благодарение на диверсифицираните доставки и наличието на големи газохранилища.

Балканите - силно зависими от транзита през Украйна

Това обаче не важи за много балкански държави като България, Румъния, Сърбия, Македония или Босна/ Херцеговина. "Тези страни са почти изцяло зависими от руските газови доставки, които стигат до тях именно през територията на Украйна", посочва Йорг Форбрих. Той добавя, че за разлика от Германия, тези страни на практика не разполагат с алтернативни маршрути, по които да внасят газ от Русия.

Словакия също е силно зависима от руските доставки на газ. Но страните от Централна Европа междувременно са напреднали доста в свързването на газопреносните си мрежи. "Словакия, както и Австрия, вече са в състояние да получават газ от Русия или от трети страни по алтернативни маршрути, преминаващи през Централна Европа", добавя Форбрих.

Експерти: Газпром поема голям риск

Украинските специалисти са убедени, че ако се стигне до нова газова война между Киев и Москва, потребителите в ЕС няма да пострадат сериозно. Само около половината от руските транзитни доставки на газ преминават през Украйна, казва за ДВ Олександър Харченко от Украинския изследователски център по проблемите на енергията. Той смята, че изборът на алтернативни доставчици, както и изграждането на свързани газопреносни системи, биха могли да спестят голяма част от неудобствата на страните от Източна и Югоизточна Европа. "Последните действия на Газпром показаха на европейците, че усилията им да диверсифицират газовите доставки, започнали през 2009, не са били напразни", казва Харченко.

Михайло Хончар от Центъра за глобални изследвания "Стратегия ХХI" в Киев посочва, че евентуално спиране на транзита през Украйна - в нарушение на съществуващите договори - може само да навреди на Газпром. Все още няма достатъчно възможности за заобикалянето на тръбата през Украйна, добавя той. "Независимо от желанието на руската стана да накаже Нафтогаз, няма да се стигне до нова газова война", убеден е експертът. По думите му, Москва знае добре, че това би подкопало доверието на Европеските потребители към Газпром и би унищожило имиджа му на надежден доставчик. А това е много добре известно и на руското енергийно министерство, добавя украинският експерт.