Защо Исландия бе разтресена от 17 хил. земетресения за една седмица?

Активността е необичайна за района
5 мар 2021 20:10, Нели Христова
43
Защо Исландия бе разтресена от 17 хил. земетресения за една седмица?
Снимка: БГНЕС

Дори и за вулканичен остров, който да свикнал от време на време да се разлюлява, това беше необичайна седмица за Исландия. Според Исландската метеорологична служба през последните 7 дни са регистрирани 17 000 земетресения в югозападния регион Рейкянес.

Най-големият трус е бил с магнитуд 5,6 по скалата на Рихтер, станал сутринта на 24 февруари. Той е най-силният в поредица земетресения, които продължават да тресат домовете на жителите на близкия столичен град Рейкявик и общините около него. Там живеят две трети от исландското население. Две по-големи земетресения - с магнитуд 5,0 по Рихтер, също удариха на 27 февруари и 1 март.

Досега земетресенията са причинили малко щети, въпреки че Администрацията на пътищата и крайбрежията на Исландия съобщава за пукнатини по пътищата в района и паднали скали по стръмни склонове близо до епицентъра на земетресенията.

"И преди съм усещал земетресения, но никога толкова много поред", казва един жител на Рейкявик пред CNN. "Много е необичайно да усещаш как Земята се тресе 24 часа в денонощието цяла седмица. Това те кара да се чувстваш много малък и безсилен срещу природата."

В риболовния град Гриндавик местните жители са на най-близо до трусовете. "Не съм изпитвал подобно нещо преди", казва Пал Валур Бьорнсон, който преподава в местния Колеж по рибарство и е депутат.

"Свикнали сме с това - започна преди една година. Но сега е много по-интензивно  - много обезпокоително. Не се страхувам, но това ни причинява неудобство. Събудих се два пъти снощи заради трусовете. Когато си лягах да спя имаше голям трус и се събудих от голям трус. Трудно е, но трябва да се научим да живеем с тях ", каза той.

Исландия се намира на тектонична граница на плочата, която непрекъснато се разделя, отблъсквайки Северна Америка и Евразия една от друга по линията на Средноатлантическия хребет. Повечето сеизмични дейности тук се улавят само от чувствителна научна апаратура. Случайните по-силни трусове са неизбежна част от живота в активен сеизмичен регион.

Само че този път тътенът под земята няма край.

Йорвалдур Мордарсон, професор по вулканология в Университета на Исландия, каза, че притесненията от непрестанната сеизмична активност са разбираеми. "Разбира се, това притеснява хората. За този регион това всъщност е доста необичайно, не поради вида на земетресенията или тяхната интензивност, а поради продължителността им. Това продължава вече повече от седмица."

В момента се питаме "Защо". Защо се случва това? Много вероятно е да имаме проникване на магма в земната кора. Определено се е приближила по-близо до повърхността, но ние се опитваме да разберем дали се приближава още по-близо до нея", каза той.

С толкова много вулкани в района местните власти предупредиха, че изригването може да е неизбежно.

Елисабет Палмадотир, специалист по природни опасности в Исландския метеорологичен офис, заяви пред CNN, че властите разполагат оборудване за наблюдение в района на трусовете, от GPS и монитори за земетресения до уеб камери и газови детектори.

Тя също не може да си спомни да е преживявала толкова много земетресения за толкова дълъг период от време. Палмадотир предупреждава, че по-мощно събитие може да предизвика безпокойство и изчислява, че районът може да претърпи земетресение с магнитуд 6 по Рихтер или повече.

"В този конкретен район, където сме наблюдавали активност през последната седмица, бихме могли да претърпим земетресение с магнитуд 6.0. Но можем да имаме 6.5 на изток от района, източно от езерото Клайфарватн", казва тя.

Изглежда, че няма градове, изложени на риск от потоци от лава в случай на вулканично изригване, според последното моделиране на Университета на Исландия за вулканология и природна опасност, която публикува карти на потенциалните потоци в сряда.

"Въз основа на сегашния модел нито един голям град не е в опасност", казва вулканологът Арман Хьоскулдсон, като добавя, че международното летище Кефлавик - една от най-преките връзки между Исландия и останалия свят - също ще бъде пощадено. Главният път, свързващ летището със столицата Рейкявик, обаче може да бъде засегнат, както и някои електропроводи, добави той.

Палмадотир отбелязва, че подобни модели не отчитат възможните опасни газове, които биха могли да се отделят от вулканично изригване.

Опасенията за голямо изригване припомнят изригването на Ейяфятлайокутъл през 2010 г., което предизвика едно от най-големите спирания на въздушния трафик след Втората световна война. Но Палмадотир е на мнение, че подобен пепелен шлейф би бил малко вероятен в настоящата ситуация.

Мордарсон добавя, че "съставът на магмата тук е много по-различен, а интензивността на експлозивната активност би била значително по-малка."

В сряда следобед трус близо до вулкана Кейлир, само на 20 мили южно от столицата, накара властите да забранят движението в района. На своята уеб страница исландската служба за MET твърди, че подобна дейност преди това е предшествала изригвания.

Видир Рейнисон, главен началник в департамента за гражданска защита и управление на извънредни ситуации в Исландия, заяви на пресконференция в сряда, че изригването е "по-вероятно, отколкото не е" през следващите няколко часа. То би било първото в района от 12-ти век.

Засега жителите очакват признаци на изригване, някои с вълнение, други с безпокойство. Víkurfréttir, местна новинарска служба, е инсталирала видеокамера, насочена към планината Кейлир, която ще започне предаване на живо в случай на изригване.

През последните 24 часа големите земетресения, които се усещаха през предходните дни до голяма степен са утихнали, но сегашното затишие може да не продължи дълго.

"Определено не е приключило", казва Палмадотир.


43
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
29
1
 
2
 
! Отговори
P.S. преди 1 месец
И политическа и практическата задача на века и хилядолетието. През мозъците ви да не минава да режете дървета. Хартия - реликлирана или коноп, памук ....

Пътя го знаете! И ако Григорий Перлман реши една от теоретичните задачи на хилядолетието, на нас се пада да решим първата практическа.

Каквото можах направих. Вие сте!
28
1
 
1
 
! Отговори
Последни щрихи: преди 1 месец
Практическата задача на века и хилядолетието господа, ако я свършим като хората ще имаме бъдеще и то ще ни благодари!

Забравете дребни разправии докато не оправим тая огромна каша. Много ми се иска и на мен да псувам виновниците за нея, но май ще сме всички, кой повече, кой по-малко, кой най-много!

Процесът може да бъде обърнат, но се иска много работа, да бъде първостепенен приоритет и никакви злоупотреби. Не може да издъним тази операция ...
27
1
 
0
 
! Отговори
Принцип 13: преди 1 месец
Колкото повече възобновяема енергия използвате за процеса - слънце, вятър, геотермална толкова по-ефективни сме! От меленето и разбъркването, до транспорта и помпите - всичко възобновяемо така и време се намалява, че не ползвате въглеводороди за насипване на въглеводороди .... биодизела е изключение....
26
1
 
0
 
! Отговори
Принцип 12: преди 1 месец
Фабриките за биодизел можете да ги включите по два начина - обработка на биомаса и остатъчен продукт, не е много, но каквото остава след производство на биодизел всичко под земята .....
25
1
 
0
 
! Отговори
Принцип 10: преди 1 месец
Никаква пластмаса под земята. Само органична биомаса! Прави проблеми!
24
1
 
0
 
! Отговори
Принцип 9: преди 1 месец
Горе долу е така вкарвате 10 части листна маса, фекалии, вода под земята в шистовите кладенци и старите находища на нефт и природен газ - горе излизат девет части вода - водата отива в атмосферата и почва да се върти, валежи повече, въглерод и метан по-малко горе, спирате натрупването на парникови газове и най- рано на двадесетата година го обръщаме процеса!
23
1
 
0
 
! Отговори
Принцип 8: преди 1 месец
Обадете се на Майкъл Рейнолдс и екипа му за детайлите - в сместа където е възможно използвайте морска, а не питейна вода и имайте предвид, че е едно към 16 някъде. Тоест ще се използва 1 част вода, на повърхността ще излязат 10 до 15 части.
22
1
 
0
 
! Отговори
Принцип 7: преди 1 месец
Есенно време каквото падне на земята като листенце се събира, кравешки тор и оборски тор всичко се събира през годината, после мелачката, превоз, помпата и под земята .... Следващите няколко години ще са много тежки! Първо стенни са шистовите, най-лесно достъпни и най-бързо ефект ще има!
21
1
 
0
 
! Отговори
Принцип 6: преди 1 месец
Вероятно ще работи и при нефтени находища и находища за природен газ, стари и изчерпани!
20
1
 
1
 
! Отговори
Принцип 5: преди 1 месец
Най-голямата награда да знаете ще бъде, че след всеки напълнен кладенец, някъде някой в света диша по-чист въздух и някъде там започва да вали повече, и полуизсъхнала река почва да тече по-обилно.

Имате работа за вършене!
19
1
 
0
 
! Отговори
Принцип 4: преди 1 месец
Изтрийте си го от главата, че ще стане бързо - по няколко причини - първо много сте копали, второ няма да можете да съберете, приготвите, нарежете цялата биомаса дето ще е необходима за една, две, пет, десет години, тая операция и ремонта на тоя сегмент от земната *** ще отнеме минимум 25 години по най-смели изчисления, трето някой кладенци ще изглеждат бездънни, защото едно е хидравличния удар второ е какво просмукала та се вода е направила след него ...
18
1
 
0
 
! Отговори
Принцип 3: преди 1 месец
На втора фаза наливайте възможно най-голяма плътност биомаса! И забравяте за тоя кладенец за следващите няколко милиона години, може и по-скоро, когато се превръща или във въглищен депозит или в нещо като нефт!
17
1
 
0
 
! Отговори
Принцип 2: преди 1 месец
Фаза втора: няколко месеца или години по-късно - тая операция като сте я направили на всички шистови кладенци връщате се към първия, отваряте пак, по мой груби изчисления всичко трябва да се е утаило отгоре ще има малко газ, слой вода и спечена биомаса отдолу, газа може или да го извлечете за горене (което е за предпочитане) и повтаряте процедурата. Трети път вероятно няма да има нужда!
16
1
 
0
 
! Отговори
Принцип: преди 1 месец
Отваряте кладенеца, пробивате допълнителна сонда - за контрол на налягането, като почне да излиза биомаса от втората сонда запечатвате с цимент и се изнасяте от там. Може да е съблазнително да изчакате отаяване и да пълните още и да излезе още вода обаче отнема време, което нямаме. Като запечатате с цимент пак създавате налягане и запича и втвърдява биомасата дето сте наляли!
15
1
 
0
 
! Отговори
ВАЖНО: преди 1 месец
Почнете от най-старите кладенци по изкопаване. . Дето не излиза газ от тях вече. Пълни са догоре с вода!
14
1
 
0
 
! Отговори
Интересната част: преди 1 месец
Имайте предвид, че освен ако не разполагате с много точно сонатно оборудване няма да знаете колко камиона ще ви трябват за тоя кладенец, но имайте предвид като обем ще излезе вода, трябва да вкарате биомаса с плътност възможно най-голяма над водната. Колкото по плътна е сместа толкова повече въглерод и метан изкарвате от атмосферата, обаче да не е толкова плътна, че да предизвиква запушвания. И не наливайте под голямо налягане, бавно и спокойно на най-ниско налягане помпите, че може да срути ...
13
1
 
1
 
! Отговори
Интересната част: преди 1 месец
Водата от повърхността като почне да се изпарява ще вони на метан, носете маски и защитни костюми, като се изпари се спичат и пробойните откъдето е излязла водата и запечатва кладенеца като оная гробница на Тутанкамон. Подземните реки може да направят нови коридори или да си възстановят старите.
12
1
 
2
 
! Отговори
Казах ви: преди 1 месец
Тия хиляди шистови кладенци са направили под земята швейцарско сирене пълно с вода. Казах ви че ще има инциденти. Не мога да знам колко биомаса ще ви трябва. Само ще ти кажа възможните инциденти: Карате цистерните до шистовия кладенец - почвате да наливате, вода ще почне да извира от всякаде, може и да не може да изкарате камионите, че ще стане от полупустиня на блато за час. Отдолу под земята ще се чува пукане, защото биомасата ще почне да навлиза в порите и да се втвърдява и запича!
11
1
 
9
 
! Отговори
IT-спец преди 1 месец
Много специалисти тук, живея в Исландия от 21+ години. Американски полигони НЯМА, американците отдавна се изнесоха и то къде ..? в Бургас (не е шега) както и ядрена енергия няма, само зелена е тук. Относно земетресенията, тресе се-да (а къде не се тресе сега, малко глобално стана), но вече свикнах-ме, статията е почтни на 80% точна, първия трус беше 5,7 после имаше доста от по 5, сега последните няколко дни по-силните са между 4.5 и 5 ...
10
4
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Шегата на страна, точно там е разлома между евразийската и американската плоча. Осезаемо се виждат. Даже има едно място на което двете плочи стоят една до друга и ако се гмурнеш под вода може с едната ръка да пипнеш Европа, а с другата Америка, а от долу има студена лава! Яко е ако си падаш по чалнати изживявания!