Икономиката на Русия буксува, с $1,85 млрд. ще лъскат имиджа на страната

Войната на Путин срещу Украйна разтърсва руската икономика затова руският президент се опитва да промени международния дебат.  Наречете го историята на двете Русии. От една страна, става все по-очевидно, че избраната от Русия война срещу Украйна се превръща във финансово неустойчиво начинание – такова, което рискува да доведе страната до фалит и дори може да застраши властта на президента Владимир Путин. От друга страна, Москва в момента организира масивна пропагандна офанзива, предназначена да покаже по-меката страна на Русия, да спечели лековерните западняци и да пренастрои условията на международния дебат. И тези две тенденции са тясно свързани, пише за Forbes сътрудникът Илан Берман.

За да се разбере връзката, е необходимо да се започне с руската икономика. Вътрешно, след години на западни санкции и икономически натиск, Кремъл най-накрая се сблъсква със сериозни фискални затруднения. Според информации, висши служители в Министерството на финансите и Централната банка на страната сега предупреждават, че разходите за войната в Украйна са станали неустойчиви, и предлагат съкращения на разходите за отбрана.

Те имат основателна причина да се тревожат. През последните няколко години Кремъл се адаптира към разширяващите се европейски и американски санкции, като трансформира икономиката си в силно зависима от военната продукция – и впоследствие като увеличи военните разходи, за да насочи капитала към тези индустрии. Миналата година военните разходи на Русия достигнаха рекордно високо ниво от около 15,5 трилиона рубли (190 милиарда долара), според Стокхолмския международен институт за изследване на мира.

Такъв темп на разходи е просто неустойчив

В резултат на това бюджетният дефицит на страната нараства и може да достигне до три трилиона рубли (36 милиарда долара) тази година.

Неотдавна представители на Кремъл все още се надяваха, че покачващите се световни цени на петрола, произтичащи от войната с Иран, ще бъдат благодат за хазната на страната. Но дивидентите не бяха толкова значителни, колкото първоначално се очакваше, докато украинските удари с дронове с голям обсег върху руската енергийна инфраструктура оказват огромно влияние. Преработката на руски суров петрол вече е спаднала до 16-годишно дъно, което накара Москва да забрани износа на реактивно гориво като мярка за опазване на околната среда.

Въпреки това Кремъл се въздържа. Путин и неговата котерия са инвестирали сериозно във войната, която са избрали срещу Украйна, и не са склонни да я намалят по някакъв смислен начин. В резултат на това се твърди, че висши служители настояват за прогнозираното ниво на разходите, а самият Путин е поискал от Министерството на финансите да намери други области от федералния бюджет, които да се свият, преди да се насочи към разходите за отбрана.

Но ако Путин не е готов да се откаже от усилията си да доминира над Украйна,

той със сигурност се опитва да промени начина, по който те се възприемат – особено на Запад. През последните дни се наблюдава истински потоп от проруски коментари в социалните медийни платформи като X, възхваляващи гостоприемната среда в Москва и осмиващи идеята, че Русия търси конфликт със Съединените щати или Европа. Част от това е органично, страничен продукт на нашумели събития като неотдавнашния Международен икономически форум в Санкт Петербург и ухажването на влиятелни "инфлуенсъри" от страна на Кремъл. Но част от това е очевидно неавтентично, насочено към убеждаване на Запада да намали международната изолация на Русия – и по този начин да облекчи икономическите си проблеми.

Москва хвърля огромни ресурси в това начинание. В тазгодишния бюджет Кремъл е отпуснал 1,85 милиарда долара за операции за чуждестранна пропаганда, което е увеличение с над 50% спрямо данните за 2025 г. Това ниво на инвестиции, особено във време на фискални проблеми, ясно отразява, че промяната на международния разговор и рестартирането на глобалния ѝ имидж е ключов приоритет за руското правителство.

Интерфакс цитира проучване на Централната банка, според което анализатори са понижили прогнозата си за растежа на БВП в Русия през 2026 г. от 1,0% на 0,7%, а прогнозата за инфлацията – от 5,5% на 5,3%.

Средната прогноза за основния лихвен процент за 2026 г. остава непроменена на 14,1%.

Очакванията за средната цена на петрола за данъчни цели са повишени до 70 долара за барел от 65 долара в проучването от април, запазени на 60 долара за барел за 2027 г. и понижени до 59 долара за барел от 60 долара за 2028 г. Анализаторите очакват цената на петрола да бъде 57 долара за барел през 2029 г.

Анализаторите сега прогнозират средния годишен обменен курс за 2026 г. на 78,1 рубли за 1 долар, което е понижение от 81,2 рубли в проучването от април, за 2027 г. на 86,2 рубли за 1 долар, което е понижение от 89 рубли, за 2028 г. на 94,3 рубли за 1 долар, което е понижение от 96,3 рубли, а за 2029 г. – 97,8 рубли за 1 долар.

Прогнозата за растежа на БВП е 1,5% през 2027 г. (очакванията остават непроменени) и 1,7% през 2028 г. (преди това 1,8%), докато новата прогноза за 2029 г. е 1,8%.

Прогнозата за инфлацията в средносрочен план остава непроменена на 4,4% през 2027 г., с цел 4,0% през 2028 и 2029 г.