Коронавирусът отказа студентите от чуждите университети

Повече от 40 на сто отлив на родни кандидат-студенти за обучение в чужбина през тази кампания, заради пандемията от COVID-19, отчитат в прогнозните анализи си консултантските агенции за образование извън България, обясни експертът от „ЕДЛАНТА” Ели Тончева пред "Монитор".

Справка на образователното министерство сочи, че до началото на тази седмица Apostille е поставен на 2669 дипломи за средно образование. Миналата година пък били легализирани 4683 документа, удостоверяващи успеха на зрелостниците, или с около 2000 по-малко. Това показва, че отливът на българските студенти за образование в чужбина е над 40%.

„Засега кандидат-студентската кампания върви нормално. Нашата задача като консултанти е да се уверим, че всички наши кандидати са получили оферти и са потвърдили мястото си в избрания от тях университет.“, обясни Тончева. Тя уточни, че университетите са доста предпазливи в решенията си, но повечето от тях са избирали да заложат на хибридна форма на обучение. Лекциите ще се провеждат изцяло онлайн, тъй като те предполагат събиране на голям брой хора на едно място, където няма възможност да се спазва дистанция от 1.5 метра. Семинарните упражнения обаче ще се провеждат на място, тъй като са в малки групи и може да се спазва дистанция.

Все още не се е почувствал пълният ефект от Брекзит, тъй като финансовите условия, които се предлагат за висше
образование във Великобритания, се запазват и за предстоящата 2020/2021 учебна година, смята експертът от „ЕДЛАНТА“. Годишните такси за обучение за европейските студенти са на нивото на тези за местните студенти - 9250 паунда за Англия и 9000 за Уелс. В Шотландия и тази учебна година те ще могат да учат безплатно. Освен това тези, които ще започнат тази есен или през януари/февруари 2021 г., все още имат възможност за ползват студентски заем - както за бакалаври, така и за магистри. Вече се знае обаче, че за учебната 2021/2022 г. таксите за студентите от ЕС ще бъдат изравнени с тези за останалите чуждестранни студенти, което означава, че европейските студенти ще трябва да плащат минимум 11 000 паунда на година.

В същото време родните вузове отчитат ръст на кандидат-студентите. Те са привлечени от обявеното в 17 от висшите училища безплатното обучение, както и от приема в някое от осемте професионални направления или осемте защитени специалности с очакван недостиг на специалисти на пазара на труда. Приемът през тази година е улеснен и от разширеното признаване на оценките от матура.

Желаещите да учат в СУ „Св. Климент Охридски“ тази година бяха 10 664 или около 3500 повече спрямо предходната учебна година. Тогава подалите документи за най-стария вуз у нас бяха 7148. Там най-желана беше специалността „Право“ (редовна форма на обучение), за която се влизаше с оценка от матурата по български език и успеха от дипломата за средно образование. На второ място се нареди „Психология“, а третото зае „Софтуерно инженерство“

Ръстът на кандидатите с 40% има в Химикотехнологичния и металургичен университет-София.

„Това е продиктувано на първо място от обновените специалности. След това на нетрадиционната ни кампания за представяне на университета. Срещите ни се пренесоха изцяло в социалните мрежи и това подобри комуникацията ни с кандидат-студентите, и ни даде възможността за поддържането ѝ в посока на актуалните за университета теми“, посочват от вуза. Новоприетите студенти в 14 от бакалавърските специалности във вуза са освободени от такси за обучение. Това също е дало своите начални резултати по време на кампанията.