Учениците ни са в 21 век, учителите - не

„Живеем във време, в което се извършва културна революция“. Това обяви на пресконференция днес министърът на образованието Сергей Игнатов, слагайки началото на компанията „Българското училище през 21. век“.

Кампанията стартира с представянето на проектозакона за училищното образование, който идния месец трябва да бъде подложен на широка обществена дискусия.

Искаме да привлечем общественото внимание към проблемите на училищното образование, учители, родители, ученици... всички активно да се включат в дискусиите, за да предложим в края на май един рамков закон, обясни министърът.

Проектозаконът съчетава традиционните ценности в българската образователна система, съобразен е с времето, в което живеем, като в него са включени и голяма част от европейските практики и изисквания, отбеляза Игнатов.

Основното внимание занапред ще е към детето, ученика, който ще е в центъра на образователния процес, но не като лозунг, а като система от връзки и управления на образователната система, заедно с родителите, учителите, общината. Защото в момента централна е ролята на учителя и администрацията. И защото в крайна сметка цялата образователна система съществува заради ученика, изтъкна Сергей Игнатов.

Законът предвижда включване на 5-6-годишните в образователния процес. Това може да стане още през новата учебна година.

Друга голяма промяна е основното образование да приключва след 7. клас, а гимназиалният етап е от две части – до десети клас и 11. и 12. клас. 

Министърът уточни, че вече има подготвен пакет от социални мерки за разрешение на проблема с училищата до 8. клас в някои населени места, като е възможно някои от тях да се превърнат в гимназии до 10. клас плюс възможност за професионално образование.

Започва и въвеждането на целодневно обучение, като за първолаците то ще е още от следващата година. Целодневното обучение ще е безплатно и незадължително, а целта е постепенно то да стане факт до 7. клас.

Проектът предвижда полагане на специални грижи и внимание за децата със специални образователни потребности, както и индивидуална работа с по-талантливите деца.

Министърът изтъкна още една съществена промяна, а именно отпадане на оценките с числово изразяване на учениците до 3. клас. Освен това учителят ще поставя оценка за потенциала на всяко дете и оценка за поведението.

Делегираните бюджети се запазват и занапред, но ще има периодични атестации на директорите, както и атестат, който оценява качеството на системата и нейните ценности. Целта е също така отделните институции – училище и детска градина, да станат автономни.

„Трябва да има марка „Училище“, каза министър Игнатов. А системата да се управлява с повишаване на ролята на настоятелствата, като в тях ще се включи представител на общината и на обществеността.

Променя се и съотношението в преподаването на нов материал и затвърждаването на стария на 60:40 (в момента то е 80:20). Това ще наложи някои теми да бъдат изключени от учебниците.

Така променените държавни образователни стандарти засягат и учебната програма, и учебниците, като от министерството обявиха, че до 3-4 години ще са готови новите учебници.

Наболял е и въпросът за квалификацията на учителите, защото всички деца са в 21. век, но някои учители не са в 21. век, отбеляза Ингатов.

От образователното министерство смятат, че до края на май ще е готов рамковият договор за училищното образование.

Новият закон трябва да е приложим, а в създаването му да се чуе и мнението на учениците и родителите. Затова от образователното министерство обявиха имейл, на който всички могат да изпращат мнения и препоръки за това кое и как трябва да се подобри в българското училище – uchilishte@mon.bg.