Историк: Езикът ни започва да се нарича български към 10 в.

Страната ни отбеляза 24 май в условията на коронавируса, завладял света. Празникът се състоя без официални тържества и масови мероприятия. Председателят на Комисията по култура в Народното събрание Вежди Рашидов предложи 24 май да е официалният празник на България.

"Това не е ново предложение, дискутира се от 30 години насам. На практика, не виждам защо той трябва да се официализира. В съзнанието на хората това е национален празник. Това е празник, много интересен процес след Освобождението, особено когато традиционни църковни празници се натоварват с ново съдържание. 24 май е така, Гергьовден също. Струва ми се, че причината този 24 май да е различен е т. нар. от мен инфовирус, той е много по-опасен", каза бившият ректор на Софийския университет историкът проф. Иван Илчев за "Денят ON AIR".

Това не е най-опасната епидемия в историята на човечеството, както се опитват да ни уверят политиците, според него.

"Може би като историк съм свикнал да сравнявам процесите и явленията в дълбочина и в ширина. И когато ги сравня на базата на данните, с които разполагаме, се вижда, че реакцията беше прекомерна и продиктувана от популистки и медийни интереси. Имаше значение реакцията на Китай към Ухан. Изведнъж се появи нещо злокобно, нещо зловещо, защото изведнъж затварят огромен град. Бил съм в Ухан, той е по-голям от България. Веднага се появиха  конспиративните теории", коментира още той.

Според него е трябвало да се вземат мерки, но не от този тип и не с насаждането на една атмосфера на страх и несигурност.

"С риск да се похваля, но преди 2 месеца казах на моята съпруга какво ще се случи. Казах, че независимо как се развива икономиката, в рамките на месец и половина, 2 ще разберат, че икономиките на света не могат да издържат и те ще бъдат отворени. Това се случи", подчерта той пред Bulgaria ON AIR.

Проф. Илчев коментира и скандала с България и Русия за кирилицата.

"Ние не знаем толкова, колкото бихме искали да знаем за един период, който е преди 1300 години. Не са останали писмени свидетелства. В нашия случай, за съжаление, всички писмени свидетелства са латински и византийски, български почти няма. Езикът ни започва да се нарича български някъде към 10 век, около 100 години след приемане на азбуката", каза още проф. Илчев.

Той коментира, че през последните десетилетия се е стигнало до убеждението, че азбуката, която наричаме "кирилица", не е създадена от Св. Кирил – Константин Философ.

"Тази азбука, която ние ползваме, може да не ни харесва, но тя се различава само с 4 знаци от гръцката азбука. Ясно е горе-долу къде е създадена. През Първата световна война, когато България воюва срещу Русия, в Москва се разпространяват плакати за голяма сказка с названието сербский просветители Кирил и Методий", добави Илчев.
Бившият ректор на Софийския университет посочи, че е неприятно за друга нация да признае, че е получила голяма част от културното си наследство от сравнително малък народ.

"Но от друга страна и ние не сме безгрешни в това отношение. Колко души в България знаят, че азбуката, която ние ползваме в момента, на практика е в резултат на реформите на Петър I в началото на 18 в. и тази форма е докарана от Русия с църковнославянските книги", допълни историкът.