През септември ще видим дали ще има по-високи нива на инфлацията, заяви финансовият министър Асен Василев в bTV Новините.

По думите му антикризисните мерки не са проинфлационни: „Те биха били, ако бюджетния дефицит растеше, тъй като това означава, че ще наливаме повече средства в икономиката, създавайки по голям дефицит това, което ние правим, е допълнителните приходи, които се очакват, да се връщат обратно в икономиката и при най-уязвимите групи целево. Така че от тази гледна точка не би следвало да създадат допълнителна инфлация“.

„Средногодишната инфлация, която сме заложили в прогнозата за пролетта е малко над 10%. Така че толкова сега при новата бюджетна процедура е 10-11% средногодишна инфлация, а тези високи стойности, които видяхме в март и април, те бяха донякъде очаквани, още ако си спомняте при бюджетната процедура говорихме, че там ще е пикът. Войната дойде, което допълнително ускори инфлацията, особено на хранителните стоки“, посочи Василев.

„Всъщност голямата въпросителна пред инфлацията в момента, ние ако погледнем април месец детайлно, то тя не идва вече толкова от енергийни продукти, идва от храни, от транспорта, облекла и обувки. Всъщност остава последно строителната инфлация да влезе в икономиката и можем да стигнем до по високи нива. Това ще го знаем чак септември по две причини: първата, трябва да видим какво ще стане с цените на храните, защото в момента има недостиг огромен - Индия затвори износа на зърно, има голямо количество зърно в Украйна, което не е ясно дали ще успее да стигне до международните пазари. Цените на торовете се вдигнаха драматично, което оскъпява, съответно цялата продукция цените на зърното влизат съответно и в месото, разбира се – пилета, прасета, всичко това се храни с фураж до голяма степен и няма как това да не се отрази. Около 20% е увеличението на хранителната кошница към момента, а през лятото не очакваме някакви драматични движения. Въпросът е какво ще се случи есента“, каза Василев.

По думите му „ние сме заложили буфери в актуализацията, така че да можем да реагираме, ако се наложи“.

Цената на хляба зависи от хлебопроизводителите и от цената на зърното, което знаем, че драматично се качи покрай кризата с Украйна, но това, което държавата може да направи, е да не оскъпява хляба с 20%, заяви министър Асен Василев.

По думите му от там нататък дали хлебопроизводителите ще преценят и тези 20% ще си ги вземат, за да увеличат печалбите или не, ще лежи на тяхната съвест.

Акцизът на пропан-бутана е част от акциза на горивата, той не е метан и природен газ, съответно няма как да бъде намален, тъй като вече е на минималната ставка, отбеляза Асен Василев.

„Акциз на газ можем да освободим, тъй като общото потребление на газ в енергийния микс на страната е под 15% и имаме право по евродиректива да го намалим. Но за пропан-бутана специално 25-те стотинки отстъпка също важат, така че там не би следвало да има проблем, както мисля, че и намаленото ДДС за газа, което сме сложили също ще важи“, каза Василев.

Той уточни, че мярката е само за автомобили с български талон и това е антикризисна мярка специфично за българските граждани.

По думите му очакванията са около 1 млн. семейства да се възползват от мярката.

„Много е важно да се каже, че отстъпките са за най-ниския клас горива, тоест, ако става въпрос за бензина – за А95, ако става въпрос за дизела – дизела без добавки. Тоест, скъпите автомобили, които ползват по-висок клас горива, няма да се възползват от тази отстъпка, така че тя наистина е насочена към уязвимите групи на населението, които зареждат по-евтините горива“, допълни финансовият министър.

Дефицитът в НОИ ще се увеличи малко, съобщи още Асен Василев: „Ще се върне горе-долу около 50 на 50, както беше преди това – 50% самофинансиране, 50% финансиране от държавния бюджет, което не е много устойчиво във времето, но е това, което имаме от самото начало на пенсионната система в България. По една проста причина – вие знаете, че имаше един период, в който реално всичко, което би следвало да е натрупано за финансиране на пенсионната система, изчезна“, обясни министърът.

Той допълни, че в момента през пенсионните вноски се финансират половината пенсии, а през другите бюджетни постъпления - другата половина.

„Дългът, който ще се тегли, е в рамките на обема, който е заложен с бюджета още от февруари месец. Допълнителен дълг на този, който е заложен февруари месец, не се предвижда“, каза Василев.

„България в момента има, мисля, че второто най-ниско ниво на дълг към брутен вътрешен продукт в целия Европейски съюз. Ние сме на под 25%. Изискването (за еврото) е 60%, така че сме много далече въобще от даже минималната гранична стойност на дълг, която би ни попречила за еврозоната“, посочи Василев.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase