Уникално метро в града, от който тръгна "Самсунг"

Снимка: БТА

1 / 6

В четвъртия по големина южнокорейски град Тегу днес влиза в редовна експлоатация трета метролиния. Нищо необичайно, би казал всеки, за град с 2,5-милионно население. Става дума обаче за нещо уникално - 30-километрова градска монорелсова железница, издигната на пилони на 10 м над земята - първата по рода си в страната, най-дългата и една от най-модерните в света.

Български журналисти бяха сред първите, поканени за пробно пътуване по новата железница дни преди официалното й откриване и да се запознаят с качествата и преимуществата на тази високотехнологична градска транспортна система от нов тип, пише Васил Сотиров от БТА .

Корейците са хора, които обичат новостите и държат винаги да имат най-модерното. Затова и са успели, тръгвайки почти от нулата след Корейската война преди 62 г., да наредят страната си сред най-напредналите в света. Въпреки това обаче когато се решавало как да се гради третата метролиния и била предложена новата уникална железница, имало много скептици.

Било ясно само, че монорелсово въздушно трасе ще струва два пъти по-евтино, отколкото подземно, а се изгражда и много по-бързо.То е било изградено наведнъж, а не на етапи, за 8 години и е струвало 1,32 млрд. долара.

Имало обаче сериозни опасения за безопасността, за екологията, за удобствата за пътуващите, дори за естетиката - мнозина твърдели, че издигнатите на пилони през 30 метра два паралелни железобетонни лъча, по които се плъзгат влакчетата в двете посоки, ще нарушат структурата на града и ще го загрозят.

А корейците много държат на красотата на своите градове. Затова на проектантите били поставени много сложни условия. И резултатът днес е налице.

Многократните тестове на системите за сигурност доказват тяхната надеждност. Те включват надуваеми спираловидни евакуационни пързалки и система за автоматично гасене на пожар, отговаряща на най-строгите международни стандарти.

Вентилационните системи на влакчетата и на станциите моментално отстраняват всички вредни газове и пушеци.

Достъпът до влакчетата на всяка станция се контролира от прозрачни екрани с плъзгащи се врати, които се отварят и затварят само докато вратите на самото влакче са отворени. Това изключва риска от падане на пътници върху трасето или от други нещастни случаи.

На 10 м над земята изчезват и рисковете от сблъсъци с наземния транспорт. Освен това конструкцията на бетонните лъчи, по които се носят влакчетата, изключва опасност от дерайлиране.

Максималната скорост на движение е 70 км/ч. Интелигентна компютърна система контролира плавността на движение, за да не се лашкат пътниците във влакчетата. Тя регулира скоростта и според атмосферните условия - дъжд, силен вятър и пр.

Влакчетата са устойчиви на ветрове от 70 м в секунда, което е много повече от ураган.

Мнозина се опасяваха, че при преминаване покрай сгради на височина 10 м от влакчетата ще може да се наднича в чужди прозорци. Проблемът е решен със специални стъкла на вагончетата, които автоматично се замъгляват при преминаване през жилищни райони.

Разсеяни бяха и съмненията за екологичното въздействие на въздушната железница. Добавката на редица нови станции в нови райони на града ще накара хиляди жители да се откажат да се придвижват из града с колите си. Над 400 хил. души в кварталите Чилгок, Джисан и Бомул получават удобна транспортна връзка.

Между двата крайни квартала Чилгок и Бомул ще се пътува за 46 минути, докато с кола за това са необходими 72 минути. На всяка станция има паркинг за велосипеди, което също ще насърчи ползването на метрото.

Освен че не замърсяват въздуха, монорелсовите влакчета са и много по-безшумни от конвенционалните транзитни транспортни системи благодарение на гумените си колела.

В двете посоки ще се движат общо 28 влакчета с по 3 вагона с красив външен и вътрешен дизайн - собствено корейско производство.

Те са абсолютно автоматизирани и се движат без ватмани. Цялото управление на железницата - от напускането на депото до прибирането обратно, ще се осъществява дистанционно чрез радиоконтрол. Максималните интервали на движение са 4 минути, като при засилен пътникопоток те се сгъстяват.

Макар че новите станции са разположени на 10 м над земята, прехвърлянията към подземната на възловите пунктове, където те се пресичат, е решено удобно и бързо - включително за инвалиди и трудноподвижни хора - с асансьори и ескалатори. Едно прехвърляне между въздушно и подземно влакче ще трае между 2 и 3 минути.

Предварителни разчети показват 7-процентно нарастване на ползващите метросистемата с новата линия. Много важно за пътниците е, че цената се запазва както е досега в подземното метро.

Очаква се част от 30-те нови станции да вдъхнат нов живот на някои райони на града със затихваща икономическа активност, да привлекат засилена бизнес активност и да подобрят конкурентоспособността на Тегу, както и да се оформят като оживени локални центрове.

Самите станции са архитектурни забележителности с красив дизайн и удобства за пътниците. До тях се стига с ескалатори от наземното ниво, а горе има всички удобства за чакащите и пристигащите. Напълно в духа на корейските традиции всичко, включително тоалетните, блести от чистота.

Освен това покрай трасето са оформени широки градски магистрали, които рязко облекчават задръстванията. Всички въздушни висящи кабели наоколо са скрити под земята. Хората вече са свикнали и със силуета на поддържащите стълбове, които имат характерен рисунък и плетат красива плетеница из града, разпалваща въображението.

Разстоянията между тях са така изчислени, че да не закриват слънчевата светлина за околните сгради. На 4 места трасето преминава над реки и паркове по красиви мостове, украсяващи градския архитектурен пейзаж. От тях се разкриват прелестни изгледи към града и околните планини.

По инициатива на гражданите по някои от по-ниските покриви покрай железницата са създадени въздушни градини, оформени от ландшафтни специалисти, които правят гледката за пътуващите още по-впечатляваща. Вече е ясно, че монорелсата на Тегу ще се превърне в една от най-големите забележителности на града и ще привлича хиляди туристи, защото такова нещо не могат да видят другаде по света.

Тегу, който е във вътрешността на страната и не е пристанищен град, е смятан за люлката на корейската индустриализация. Тук през 1938 г. е създаден един от бъдещите гигантски южнокорейски чеболи (промишлени конгломерати) - концернът "Самсунг". Тук основен отрасъл е текстилното производство, но през последните години бурен ръст бележат и високотехнологичните отрасли.

Градът бе в основата на икономическия възход на Южна Корея до средата на 80-те години, когато още по-бурно се развиха двата пристанищни града - Пусан и Инчон. Но те се оформят повече като международни търговски и финансови центрове, през чиито борси се въртят преди всичко големи парични потоци от цял свят.

С придобивки като супермодерната монорелсова железница Тегу разчита да създаде условия да си върне палмата на икономическото първенство. Неоспоримо обаче е политическото му първенство в страната. Оттук произлизат двама от президентите на страната през последните три десетилетия, включително и днешният държавен глава - г-жа Пак Гън-хе. Градът е и крепост на управляващата партия.