Войната в Източна Украйна – четвърта година, без изгледи за мир

Украйна навлиза днес в четвъртата година от кървавия конфликт с проруските бунтовници на изток, който с няколко поредни мирни споразумения и спирания на огъня се превърна в замразен конфликт без перспектива за уреждане на хоризонта.

От април 2014 г. конфликтът отне живота на над 10 000 души. Никой в Украйна не можеше да си представи такъв голям брой човешки жертви, когато проевропейският бунт на Майдана доведе до свалянето на проруския президент Виктор Янукович, пише Франс прес.

Малко след това Украйна изгледа безпомощно как Москва анексира Кримския полуостров и как проруски демонстранти установиха контрол в началото на април върху държавните учреждения в източните градове Донецк и Луганск.

Тези демонстранти, които се противопоставиха на новите проевропейски власти, бързо отстъпиха място на сепаратистки милиции и Киев започна на 13 април "антитерористична операция", за да си върне контрола върху бунтовническите зони.

Русия, която отрича да се е намесвала по какъвто и да е начин, твърди, че става дума за вътрешен конфликт в Украйна. Признава само, че руски "доброволци" са тръгнали по свое желание да окажат помощ на бунтовниците в борбата срещу новото правителство.

Този единствен активен военен конфликт на европейския континент доведе до тежка криза между Русия и Украйна, две исторически "братски" страни, но и до нова студена война между Русия и Запада, който наложи серия от санкции срещу Москва.

Веднага след като бе избран през май 2014 г., украинският президент Петро Порошенко обща, че отвоюването на източната част на страната "няма да отнеме повече от два-три месеца". "Това ще продължи няколко часа", подхвърли той.

Но трите години конфликт хвърлиха светлина върху неспособността на Киев да отвоюва териториите, контролирани от сепаратистите. Украинската армия, зле въоръжена и слабо подготвена, понесе няколко оскърбителни поражения след първоначалните си победи.

През август 2014 г. близо 360 нейни войници загинаха в Иловайск. През януари 2015 г. след девет месеца ожесточени боеве летището в Донецк мина под контрола на бунтовниците, а през февруари същото се случи и със стратегическия железопътен възел Дебалцево.

На дипломатическия фронт Киев и сепаратистите подписаха през 2014 г. в Минск с участието на Русия и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа споразумение, очертаващо основните линии на политическо уреждане.

Споразумението бе препотвърдено от Киев и бунтовниците през февруари 2015 г. след френско-германско посредничество и в присъствието на президента Владимир Путин. Наречено "Минск 2", то доведе след себе си много прекратявания на огъня, които всеки път приключваха с нови стълкновения по фронтовата линия, която де факто стои непроменена.

Въпреки всичко поредицата от примирия позволи през 2016 г. значително да намалее насилието, макар и внезапни престрелки да продължават да вземат жертви. При последната през февруари загинаха 30-ина души в Авдиивка, индустриален град под контрола на Киев.

Наред с големия брой човешки жертви конфликтът вкара Украйна и в дълбока икономическа криза. Украинската икономика, която бе в лошо състояние още преди протестите на Майдана, е носена на ръце от Международния валутен фонд, който й отпусна през 2015 г. спасителен план в размер на 17,5 милиарда долара.

В рецесия от две години, минирана от корупция, икономиката на страната трябва сега да се справи и с последиците от блокирането на обмена на стоки с Източна Украйна, включително на въглища.

Блокадата, която бе наложена през март от Петро Порошенко, след като националисти блокираха влаковете с търговски стоки между Киев и сепаратистките зони, принуждава Украйна да търси други източници за енергоснабдяване извън източния минен басейн.

Киев "не улеснява задачата на изтока, а уж иска той отново да стане част от Украйна", изрази съжаление пред АФП западен дипломат, пожелал анонимност.

Русия също няма да смени подхода си към Украйна, която иска да запази под свое влияние, смятат експерти.

"Докато сегашното правителство на Русия е на власт, ще бъде трудно Украйна да бъде оставена да тръгне по собствен път", каза Лилия Шевцова от мозъчния тръст "Чатъм хаус" в Лондон.
 

/БТА/