Кризата с бежанците – европейският 11-и септември!

Иван Кръстев: Миграцията е новата революция!
22 авг 2017 21:08, Елка Василева
40
Кризата с бежанците – европейският 11-и септември!
Снимка: архив, Reuters

"Миграцията е новата революция" - под това заглавие "Шпигел онлайн" публикува интервю с българския политолог Иван Кръстев. Един от поводите е излязлата и на немски нова книга на Кръстев "След Европа", откъси от което публикува Дойче веле.

В книгата си Кръстев пише: "Кризата с бежанците се оказва европейският 11-и септември." 

В интервюто политологът сравнява последствията от тези две различни събития. А последствията си приличат: в резултат от 11-и септември в САЩ се провали дотогавашното американско тълкуване на глобализацията. До онзи момент там гледаха на глобализацията като на американизация; под фòрмата на разпространяване на английския език и на американската масова култура. Сега тази духовна нагласа е подложена на цялостно преосмисляне, казва Кръстев.

Кризата с бежанците носи най-малкото потенциала да разпадне Европа. Тя изважда на бял свят различия, на които дълго време не се обръщаше внимание – а това, ако щете, е благоприятен страничен ефект, обяснява политологът.

След избирането на Тръмп американската общественост изведнъж осъзна, че населението живее в две напълно различни Америки – провинциално-реакционната и космополитско-либералната; по същия начин сега Европа осъзнава своята поляризация – казва Кръстев. - Половината страни от ЕС още от самото начало се обявиха против приемането на бежанци. Тук аз виждам един разлом най-вече между Изтока и Запада, който обаче отчасти прилича и на американския конфликт между силите на реакцията и силите на либерализма, обяснява той.

Има редица исторически причини за отхвърлянето на бежанците от централно- и източноевропейските страни, казва политологът и обяснява: Тези причини са валидни не само при лидери-популисти като Виктор Орбан или Ярослав Качински, но са и дълбоко вкоренени в населението и могат да се открият във всички партии. Много от тези страни днес са етнически изключително хомогенни.

Мултикултурализмът често се възприема като крачка назад към едни недобри времена. Преди Втората световна война в Полша, например, една трета от гражданите са германци, евреи или украинци, докато днес малцинствата в страната съставляват едва 2 процента от населението на страната. Подобно е положението в Унгария и в Чехия. Роля играе и натрупаният опит със собствените малцинства – синти и рома, например, биват силно криминализирани. И разпространеното твърдение гласи: а как пък ще интегрираме сирийците, чиято култура е още по-различна? Към това се прибавят и предразсъдъците към исляма, разпространени в някои региони, където все още са дълбоко вкоренени спомените от времето на Османската империя, казва Кръстев.

Като други причини Кръстев посочва например различаващите се поуки, извлечени от Втората световна война. Западноевропейският антинационализъм, например на германското поколение от 1968 година, беше реакция на ксенофобията на нацистите. А антикосмополитските нагласи в редица средно- и източноевропейски страни могат отчасти да се обяснят със съпротивата срещу интернационализма, който принудително налагаха комунистите. Към всичко това се добавят и надигналите се след 1989 година едва ли не морални страхове от собствената смъртност. Става дума не за икономически страхове, а за въпроса: какви ли ще бъдем след 100 години, кой ли все още ще говори нашия език? След края на комунизма 2,5 милиона души напуснаха Полша, Румъния се стопи дори с 3,5 милиона.

През нашия век, казва политологът, миграцията е новата революция, която се ръководи не от някаква идеология, а от Google Maps: ако искаш да промениш живота, няма нужда да сменяш правителството, много по-умно е да смениш страната, където живееш. Мнозина очакват, че тъкмо източноевропейците ще демонстрират солидарност с мигрантите, понеже сами имат сходен исторически опит.

Във връзка с това, че в Унгария вече дори интернират избягалите хора, Кръстев казва,  че ако се абстрахираме от моралната присъда, тази позиция е разбираема.

Навремето в много държави от Централна и Източна Европа доверието в европейските институции беше по-високо, отколкото доверието в собствените им правителства. Бежанската криза преобърна тази тенденция. Орбан и компания излъчват следното съобщение: ние може и да сме по-корумпирани от технократите в Брюксел, но оставаме при вас, и то в най-прекия, географски смисъл на думата; ние обявяваме, че сме солидарни с вашата идентичност, а не с идентичността на новопристигащите... Орбан успя виртуозно да инструментализира политиката си към бежанците, за да затвърди собствената си власт. И не е чудно, че сега, след като херметично затвори Унгария срещу притока на бежанци, той започна да разпространява конспиративни теории с антисемитски привкус – примерно срещу милиардера Джордж Сорос. Защото ще трябва да се легитимира по нов начин, смята политологът.

Запитан защо европейският Запад толкова дълго беше сляп за тези процеси, Кръстев  обяснява, че след 1989 година Западът тръгна да се държи като терапевт, който разговаря с пациент.

Тогава се смяташе, че след като са преодолени идеологическите конфликти, сега глобализмът ще ускори отмирането на държавата и на национализма. Защото нали европейският проект се корени в универсалната идея за човешкия прогрес: в едно демократично общество човечеството непрекъснато се развива. Но бежанската криза постави това под въпрос, показвайки, че историята функционира доста по-противоречиво: хора, които се чувстват като мнозинство – при това из цяла Европа - внезапно се уплашиха от някакъв заговор на космополитските елити и на мигрантите, казва политологът.

Към края на интервюто Иван Кръстев отговаря на трудния въпрос как може да изглежда една европейска политика към бежанците, която е алтернативна на сегашната. Политологът смята, че на първо време трябва да се насочат повече пари към Южна Европа и да се търси с една африканска страна сделка, подобна на тази, която Меркел сключи с Турция. И обръща внимание на нещо много важно:

"Все още няма общоевропейски план, защото дебатите около него се намират под много силен натиск, който елиминира търпението от политическите процеси и започва силно да морализира всяко решение: решенията за Доброто и Злото трябва да се взимат веднага. Но политиката има нужда от време."
 


40
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
9
0
 
17
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Кръстев е шпионин на ЦРУ , Сорос.. ние знаем какво ще каже коя линия ще защити , да се търси сделка с Либия като тази с Турция.. Поставя ме се в положение да бъдем изнудвани и рекетирани за вечни времена ..
8
3
 
18
 
! Отговори
Адолф преди 1 година
Потърсете в Гугър и ще разберете защо Холокста е чифyтckа измислица!
7
0
 
16
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Нищо общо нямат 11 септември и кризата с бежанците. САЩ не са казали "Елате да ни направите 11 септември". Кризата с бежанците е следствие на намесите и войните на САЩ и Европа в Близкия Изток и Африка.
6
0
 
21
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Каквото сам си причиниш, друг не може.
5
0
 
27
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Хм та кризата с бежанците си е направо Трета световна война с други методи и средства - миграция и тероризъм, срив на национална индентичност след години и пр. и пр.
4
0
 
35
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
"Кризата с бежанците – европейският 11-и септември!"

А Меркел е европейският Осама Бин Ладен.
3
1
 
23
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Ислямските гета в ЕС ще растат, а България се обезбългарява и заприлича на румелийски санджак на неосманската империя.
2
1
 
33
 
! Отговори
zeus преди 1 година
Няма никаква криза, германската баба доброволно ги покани с ясната мисъл какво ще стане. Това не е криза, това е самоубийство!
1
0
 
24
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Миграция с демокрация е богати западни политици и банкери, но бедни и безработни имигранти от Източна Европа и Азия.