Ще спасят ли Русия новите "приятели" на Кремъл?

Турция, Индия, Китай - Русия трескаво търси с кого да замести Запада като търговски партньор, но нейните нови "приятели" не са безкористни. Те не се колебаят да се пазарят, а позициите им се засилват все повече, пише в свой анализ DW.

Турция ги умее тези неща - тя не просто се позиционира като посредник в конфликта между Русия и Украйна, но и се възползва от възможностите, които войната ѝ предоставя, пише германският "Ди Велт". Така например Анкара е настояла пред "Газпром" за над 25 процента отстъпка в цената за енергийните доставки през 2023-а година, както и за част от миналогодишните, съобщава агенция "Блумбърг".

Удвояване на търговията между Турция и Русия

Заради ограничаването на енергийния износ за Западна Европа, Турция се превърна в най-големия потребител на руски газ. Той покрива 45 процента от вътрешното ѝ потребление. Обемите на стокообмена между Русия и Турция се удвоиха и Москва се превърна в най-големия търговски партньор на Турция, измествайки Германия.

Анкара, от своя страна, вече е третият най-голям вносител в Русия след Китай и Беларус. Не всички стоки, които официално влизат оттам обаче са турски - част от тях са от Европа или от САЩ и официално не могат да бъдат внасяни заради санкциите.

В анализ за огромната промяна в икономическите позиции на Русия американското списание "Foreign Policy" посочва, че през 2021-а година 83 процента от руския газ са отивали за европейските страни. А общият износ на петрол и газ е носил около половината от приходите в хазната. С приближаването на годишнината от инвазията на Путин обаче става очевидно, че Русия окончателно е загубила някогашната си икономическа мощ, коментира изданието.

Европа не може да бъде заменена толкова лесно

Путин не разполага с лостове и не може да замени Европа като търговски партньор, пише "Foreign Policy": "Той открива по трудния начин, че за потребителите е много по-лесно да заменят ненадеждните доставчици на суровини, отколкото за доставчиците да намерят нови пазари".

Предишните руски годишни приходи от 150-те милиарда кубически метра газ по тръбопроводи за Европа са заменени от едва 16 милиарда за Китай, както и от дребни печалби от продажби на втечнен природен газ на световния пазар, пише още изданието. Китай не разполага с достатъчен капацитет на тръбите, за да поеме повече количества за още поне десетилетие, а и предпочита местни и диверсифицирани източници на енергия.

Изданието обръща внимание и на още един важен външнополитически аспект: Кремъл не е в състояние да накара Саудитска Арабия да намали сериозно производствените квоти на ОПЕК+, както тя направи през октомври миналата година. Причината е, че Вашингтон е замразил изпълнението на важни за Рияд оръжейни и технологични сделки.

"Едностранна зависимост от няколко държави"

"Ако между Русия и традиционно най-важния ѝ търговски партньор - Европа - винаги е съществувала взаимна зависимост, то сега страната изпада в едностранна зависимост от няколко държави", коментира пред "Ди Велт" Михаил Крутичин от консултантската компания "РусЕнерджи".

През първите десет месеца на 2022-а година стокообменът между Русия и Китай е достигнал рекордните 153,9 милиарда долара - увеличение с една трета. Пекин може да замести много, но не е толкова водещ в технологическо отношение, колкото е Западът, коментира по този повод Александър Широв, директор на Института за икономически прогнози към Московската академия на науките.

Преди войната на Китай се е падала около една четвърт от руския внос, докато сега този дял трябва да е "много повече от една трета, може би 40 процента", смята Ика Корхонен, директор на Института за икономиките в преход към Финландската централна банка. Според него това означава, че никоя страна не е толкова зависима от вноса си от Китай, колкото Русия. Единственото изключение вероятно е Северна Корея.

Още по-силни позиции за новите "приятели" на Кремъл

Индия също купува все повече нефт и газ от Русия - включително заради недоволството си, че западните санкции не са отчели развиващите се страни и са повишили цените на енергията, пише "Ди Велт". В крайна сметка покупките на руски петрол от Ню Делхи са надхвърлили един милион барела дневно или около 10 на сто от руската енергийна суровина. Така Москва е успяла да измести Ирак и Саудитска Арабия на индийския пазар.

Но откакто в началото на декември Европейският съюз наложи ембарго върху износа на руски петрол по море и ценови таван, исканията за отстъпки от новите партньорите на Москва стават все по-настоятелни. А от пети февруари влиза в сила и още една мярка на Запада - забрана върху износа на руски петролни продукти. Тя ще засили още повече позициите за преговори по цените на Китай, Индия и Турция.