Анализ на пулса прогнозира деменция?

Петминутна диагностика на врата може да предскаже риска от развитие на деменция цяло десетилетие преди появата на симптомите. Звучи невероятно, но тестът, който анализира пулса на кръвоносните съдове във врата, евентуално ще се превърне в стандартна практика, ако връзката между сърдечносъдовите заболявания и когнитивния спад се верифицира от научната общност, пише Puls.bg.

Понастоящем тази връзка е изследвана от учени от Лондонския университетски колеж, които представиха резултатите си по време на тазгодишната конференция на Американската сърдечна асоциация. Проучването, което започва през 2002 г. и по време на което чрез ултразвукови скенери се изследват кръвоносните съдове на 3191 мъже и жени, е посрещнато с предпазлив оптимизъм отстрана на медицинските организации. Ето и защо!

Биенето на сърцето изпраща физически импулси през всички части на тялото, включително към мозъка. Кръвоносните съдове в областта на шията, които са още здрави, помагат за намаляване на тези физически импулси. Но с втърдяването на съдовете, те започват да губят своята еластичност и съответно защитните си свойства, което позволява на по-силните импулси да оказват негативен ефект върху по-деликатните кръвоносни съдове в мозъка. Като резултат, човек е застрашен от спад на когнитивните си функции.

След рутинно сканиране на пациенти в продължение на 15 години, екипът установява, че участниците с най-силни импулси, представляващи около 25% от изследваните лица, са с цели 50% по-склонни към когнитивни дефицити по-късно в живота си. Учените планират да продължат с употребата на магнитно-резонансна томография, за да научат повече как кръвният поток взаимодейства с развитието на деменция. Успоредно с това, ако по-обширни експерименти валидизират резултатите, методът ще получи достатъчно подкрепа, превръщайки се в неизменна част от практиката по прогнозиране на деменция.

Деменцията е крайният резултат от десетилетия на увреждане на паметта, езиковите способности и мисловните процеси, така че моментът, в който човек получи диагноза, се счита за прекалено закъснял. Ето защо днес научната общност работи активно в посока колкото се може по-ранно идентифициране на състоянието.