Един брутален свят – на шпионаж, репресии, убийства...

От неубедителни алибита като посещаване на катедрали до публично разкриване на техни лични данни, ново поколение руски и други убийци и шпиони все по-често биват публично изобличени и често вземани на подбив.

Няма обаче нищо смешно в странното им поведение, нито в това как все по-голям брой държави като че ли нехаят, когато техни агенти бъдат изобличени.

Все по-репресивните диктатури по света - не само Русия, а Китай, Саудитска Арабия и други - затягат хватката си у дома и в чужбина, а шпионажът и убийствата заемат все по-централно място на политическата сцена, пише Питър Апс* за Ройтерс.

Международният шпионаж и поръчковите убийства винаги са били инструменти, използвани от правителствата. Но въпреки спиращите дъха спекулации в шпионските романи и журналистическите дописки тези дейности традиционно са стриктно контролирани. Има негласни споразумения убийствата да се свеждат до минимум, особено на чужд терен. След седмица, през която бе отвлечен или убит саудитски журналист в Турция, изчезна безследно високопоставен китайски представител, оглавяващ Интерпол и западни държави разобличиха дейности на руското военно разузнаване, правилата се променят бързо.

След колебливо начало Западът се опитва да отговори на това предизвикателство.

По-стриктното наблюдение и информационната революция в по-широк аспект направиха така, че операциите под прикритие да бъдат по-лесни за проследяване и разкриване. Миналата седмица бяха публикувани видимо координирани британски, холандски и американски правителствени доклади за руски кибершпионаж и други видове шпионски дейности. Холандският доклад, разкриващ детайли за явните опити на четирима руски агенти да пробият информационните системи на Организацията за забрана на химическите оръжия - бе особено подробен. Той съдържаше включително регистрационни номера на автомобили и документи за самоличност. Журналисти и други представители на гражданското общество, занимаващи се с проучвания, имат повече достъп до данни от когато и да било. Базираният в Обединеното кралство разследващ уебсайт "Белингкет" събра вече достъпни в публичната сфера информации, за да установи самоличността и на двамата предполагаеми участници в отравянето на бивш руски шпионин в английския град Солсбъри.

Но целите на този тип шпионаж също се разширяват и променят. Традиционно - и не без основание - САЩ и съюзниците им се притесняват най-вече, че чуждестранни шпиони могат да откраднат техни държавни тайни. Това остава голяма заплаха, тъй като кибератаките позволяват сдобиване с невъобразими навремето количества данни. Но разузнавателните служби са все по-обезпокоени от изкривяването на демократичните процеси и създаването на фалшиви истории с политически цели. За шпионите на автократичните държави като че ли няма нищо по-важно от това да гарантират техните правителства да могат да се доберат, да сплашат, а понякога и да убият, вътрешни врагове, търсещи убежище в чужбина.

Това явление, изглежда, е сред най-бързо разрастващите се. Демонстрирането на дългата ръка на Кремъл - и следователно сплашването на други руснаци зад граница, в това число олигарси, дисиденти и други бивши шпиони - се смята от мнозина за основен мотив за нападението с нервнопаралитичното вещество Новичок срещу бившия двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му в Солсбъри по-рано тази година.

То бе предшествано от редица смъртни случаи на руски емигранти, някои от които също се подозираше, че са свързани с разузнавателните служби на Москва. Русия неизменно отрича подобни обвинения. Макар че руският президент Владимир Путин може би е най-често виненият световен лидер за подозрителни смъртни случаи в чужбина, други все по-често се сблъскват с обвинения за подобни дейности.

Властите в Турция казаха, че според тях известният саудитски журналист Джамал Хашоги е бил убит на 2 октомври в саудитското консулство в Истанбул от екип агенти, пристигнали в страната в същия ден и заминали си може би с разчлененото му тяло.

Саудитски представители отрекоха страната им да е замесена в убийство, но на кадри от камери за видеонаблюдение, излъчени по турската телевизия, се вижда как журналистът влиза в сградата и повече не се появява.

Автократичните държави, изглежда, все по-малко ги е грижа дали някой вярва на опитите им за опровержение, нито дали са достоверни. Даже напротив - като че ли разпространяват посланието, че никой не е в безопасност да бъде следен от тях или да бъдат предприети преки действия срещу него, особено собствените им граждани.

Това не означава непременно убийство - понякога сплашването има по-меки форми. Китайските власти отдавна опитват да запушат устите на дисиденти зад граница, особено от мюсюлманското уйгурско малцинство, чрез заплахи към семействата им в Китай. Това лято няколко чуждестранни активисти, базирани в Хонконг, и техните семейства във Великобритания и в други страни получиха анонимни писма със заплахи, явно от някой "прокитайски" настроен, както може да се предположи. В други случаи Пекин опитва да сътрудничи с чужди правителства при изземането на активи, принадлежащи на китайски длъжностни лица и хора от бизнеса, обвинени в различни форми на корупция.

Властта и престижът дават само ограничена закрила. Китайският представител по сигурността и президент на Интерпол Мън Хунвей изчезна при посещение в Китай. На 7 октомври китайското правителство разкри, че го държи под стража и че срещу него се води разследване за "закононарушения". Това стана в същата седмица, в която се случиха и няколко други неща, всички от които бяха видимо свързани с охлаждане на отношения и недоволство, включително отказването на виза за високопоставен редактор на "Файненшъл таймс" в Хонконг.

Журналистите, изглежда, често са изложени на известен риск. Двама руски репортери бяха убити в Централноафриканската република по-рано тази година, след като, както се твърди, са водели разследване за компанията "Вагнер" - базиран в Москва частен военен подизпълнител. Малтийската репортерка Дафне Каруана Галиция бе убита миналата година с кола бомба, след като е разследвала корупция, която според твърдения, е свързана с Русия. Дали такива действия са ръководени от руското правителство, организираната престъпност, бизнеса или и от трите, далеч не е ясно, но експерти, следящи темата отблизо, казват, че те често са тясно свързани.

Западните държави още обмислят как да постъпват при такива действия, също както в случаи на предполагаема намеса в избори, хакерски атаки и разрастващ се спектър от шпионски дейности.

Говори се, че се обсъждат различни варианти, не на последно място мерки срещу прането на руски, китайски и други чуждестранни пари чрез големите финансови центрове като Лондон. По-конкретно британският и холандският доклад за предполагаемите руски дейности навеждат на мисълта, че тези страни смятат публичното оповестяване на тайни операции като друго мощно оръжие.

Дали това е достатъчно да доведе до промяна в поведението на тези страни на международната сцена, е друг въпрос. Засега авторитарните държави по света изглежда знаят точно какво искат да направят. И въпреки че отричат с половин уста, те искат всеки да знае какво вършат.

* Питър Апс е колумнист, пише коментари за международни отношения, глобализация, конфликти и други въпроси. Изразените тук мнения са негови лични - бел. на Ройтерс
 

/БТА/