Хималая love: тя е вечна, ние - не

От две седмици едва се сдържам да напиша статията за този филм. Бях решила, че трябва да я пусна точно на днешния ден, защото такава любовна история не може да мине сред банални всекидневни глупости и градски скучен пейзаж.

Бях решила да е феноменална като самия филм, да е разказана като него - по най-красивия и вълшебен начин. И днес най-после седнах да я напиша. И от около 30 минути само си седя. И осъзнавам, че толкова красив филм не може да се опише. А толкова магическа история звучи смешно и абсурдно, когато се опитваш да я разкажеш. Нещо като да се опиташ да разкажеш любовта...

Например, във филма има един момент, в който двамата любовници (думата на английски би била "lovers", но на български е нещо сборно между любовници и влюбени), докато правят секс, полетяват над земята.

И това разказано звучи толкова отчайващо смешно, че просто няма начин да ви убедя, че е една от най-красивите любовни сцени, които съм виждала в киното.
За "Долината на цветята" мога да напиша какво почувствах, а не какво видях. И може би ще е по-полезно, защото разказването на филма със сигурност би било жалък опит за когото и да било.

Та този филм много ме удари. Въпреки че някои решения в развитието на втората част бяха смешни. Въпреки че може би почти цялата втора част беше предсказуема и безсмислена. Въпреки който си изберете аргумент. Защото все пак съществуването на този филм има смисъл.

Той би харесал дори на хора, които не са гледали първия филм на режисьора Пан Налин - "Самсара". Всъщност, може би точно на тях би харесал повече, защото е спорно дали режисьорът е надминал предишния си шедьовър. Така или иначе, в много отношения и новият филм спокойно би могъл да се нарече "шедьовър". Един любовен, тъжно-оптимистичен и красив филмов шедьовър.

Нещастният опит да се опише, би изглеждал горе-долу така:

Целият филм е разделен на 2 части, които се развиват в различно време и на различно място.

Историята започва векове назад в Хималаите. Сред нечовешки красивите пустинни върхове Джалан и бандата му разбойници ограбват методично керваните с бижута, платове и животни, които преминават през планините. След един от обирите обаче, една странна (и, естествено, безбожно красива) жена изоставя кервана и остава лице в лице с разбойниците. Ушна става член на бандата и жена на техния главатар.

Любовната история между тях обаче е обречена поради ред причини, най-важната от които - волята на съдбата. Защото страстта и покоят са несъвместими. И въпреки голямата си обич, Ушна и Джалан не успяват да останат заедно. Магическото място става фон на редица вълшебства, обрати на съдбата и борби с нея в името на божествената им любов. Те обаче остават разделени... Но само за няколко века.

Защото действието се пренася в Япония, където Джалан и Ушна отново ще се срещнат - отново само за да полетят за секунди и отново да бъдат разделени. Защото във всички прераждания, всички форми, всички места, безсмъртна е единствено тяхната любов. Това е и крайният извод от филма - че любовта е вечна, а тези, които се обичат - не.

Финито, енд и конец.

Истината е, че трябва да го гледате, за да го разберете (макар че и това не е гаранция, хаха). Ето и няколко рационални и обективни аргумента за тези, които все още не са разбрали за какво изобщо иде реч:

Филмът е сниман виртуозно, феноменално и ужасно интересно, в резултат на което ще видите наистина невероятно гледки - особено в първата му част.

Колкото и да си романтичен, ще се посмееш на някои прекалено самоцелни места (Култова реплика: "Реалността се причинява от алкохолен дефицит")

Колкото и да си циничен, ще се разтопиш от мечтателната и красива любов между героите. Или поне от невероятните им задници.

Филмът представя по красив и вдъхновяващ начин арабски митове, легенди и мистика, които са далеч по-страшна, странна и любопитна алтернатива на всичко познато на запад.

Актьорът в главната роля е красив, ама наистина.

Двете актриси в главните роли (особено Милен Ямпаной), които освен имена, които не си чувал, имат съвършени тела и лица, каквито най-вероятно рядко виждаш.

И накрая - сериозните изгледи в салона да намериш някой също толкова симпатичен запален фен на некомерсиалното кино, с който от дума на дума да се окажете част от приятен диалог в топло и уютно софийско (или каквото и да било) заведение с по един хималайски чай на масата.