Маестро Марио Хосен: Обществото се познава по отношението му към духовното

Марио Хосен е сред най-утвърдените австрийско-български цигулари на нашето време, с впечатляваща международна кариера в над 40 държави. Роден в Пловдив в семейство на оперна певица и юрист, той започва музикалното си образование още на петгодишна възраст, а едва осемгодишен дебютира като солист с оркестър. По-късно специализира в България, Виена и Париж при едни от най-значимите имена в цигулковото изкуство. Като солист Марио Хосен концертира с повече от 100 оркестъра по света, сред които Виенският симфоничен оркестър, London Philharmonic Orchestra, Academy of St Martin in the Fields, Оркестърът на Миланската скала и Софийската филхармония. Успоредно с активната си изпълнителска дейност той развива и мащабни проекти, свързани със съхраняването на европейското музикално наследство, особено творчеството на Николо Паганини. През 2025 г. Марио Хосен е удостоен и с почетно членство в Paganini Society в Генуа.

От 2019 г. той е артистичен директор на Международния музикален фестивал "Варненско лято", който под негово ръководство разширява международното си присъствие и получава престижни отличия. Наскоро  "Варненско лято" беше удостоен с почетния знак на Европейската фестивална асоциация (European Festivals Association - EFA) по повод 100-годишнината му - признание за дългогодишния принос на фестивала към музикалната сцена и утвърждаването му като един от най-значимите музикални форуми в Европа. Отличието беше връчено по време на Годишната среща на артистичните фестивали в Будва, Черна гора, от президента на Европейската фестивална асоциация Ян Бриерс на артистичния директор на фестивала Марио Хосен и на Десислава Георгиева от екипа на дирекция "Култура" на Община Варна.

- Маестро, вие живеете между различни държави, култури и сцени. Чувствате ли се повече гражданин на света, отколкото човек, принадлежащ на едно конкретно място?

- Човекът на изкуството неизбежно принадлежи на различни пространства едновременно. Роден съм в България, живея във Виена, работя по целия свят, но нося в себе си усещането за една по-дълбока културна и духовна принадлежност. Вярвам, че музиката е универсален език, който свързва хората отвъд граници, етноси и политически разделения. В този смисъл се чувствам гражданин на европейската и световната култура, но корените и генетичната памет, която с гордост нося в себе с един естествен мост към света и си остават изключително важни. Без тях човек губи вътрешната си опора.

- След десетилетия по най-големите сцени в Европа и Азия, какво, според вас, издава истинската култура на едно общество - концертните му зали, отношението към изкуството или начинът, по който хората слушат?

- Всичко това е свързано, но най-много ме впечатлява начинът, по който хората слушат. Отношението към духовното се заражда в семейната среда, училищното възпитание и генетичната духовна потребност. Истинската култура личи в концентрацията, отделеното време на всеки един към самия себе си, в уважението към тишината, в способността за съпреживяване! Голямата концертна зала сама по себе си не е гаранция за духовност... Понякога в малък град или камерно пространство на частен концерт усещам много по-дълбока енергия и вътрешна необходимост от общуването с музиката. Обществото се познава по отношението му към духовното!

- В живота на музикант като вас постоянно съществуват две скорости - външният блясък на сцената и вътрешната уединеност на артиста. Успявате ли да пазите баланс между тях?

- Това е едно от големите предизвикателства. Сцената е пространство на енергия, емоция и общуване, но истинската подготовка за нея се случва в самота. Всеки артист носи своята вътрешна тишина, своите съмнения, копнежи, търсения и битки. Вероятно затова творецът често е самотен, дори когато е обграден от хора... За мен балансът идва чрез природата, книгите, философията и самия процес на работа с музиката.

- Вие не сте само музикант, а и човек с ясно изразена философия за културата и Европа. Има ли днес опасност голямото изкуство да се превърне в "луксозна периферия" на обществото?

- Тази опасност съществува за нашата цивилизация, особено ако обществото загуби чувствителността си към духовното... Истинското изкуство никога не е било масов продукт - то изисква внимание, образование и вътрешна култура. Но съм убеден, че хората винаги ще търсят смисъл отвъд материалното. Именно в периоди на духовна криза ролята на културата става още по-важна. Голямото изкуство не трябва да бъде елитарно в социалния смисъл, а в духовен - като стремеж към по-високо трансцендентно съзнание.

- Работите върху книга. Какво не може да бъде изсвирено с цигулка и затова трябва да бъде написано с думи?

- Музиката изразява онова, което често остава отвъд думите. Но има и мисли, спомени, философски търсения, исторически контексти и лични преживявания, които изискват словото. Книгата е опит за друг тип диалог, по-съзерцателен и аналитичен. Тя ще бъде не само разказ за музиката, а и размисъл върху значението на музикалната "класическа" европейска музикална култура, и тайните скрити във времето, паметта и съдбата на артиста.

Със семейството си в Алпите

- Човек като вас, който непрекъснато пътува и среща различни публики, вероятно усеща много рано промените в света. Как се промени публиката през последните 20 години - като чувствителност, внимание, дълбочина?

- Светът стана по-бърз, до голяма степен повърхностен и фрагментарен. Дигиталната среда промени начина, по който възприемаме времето и вниманието. Но парадоксално, именно затова класическата музика става още по-необходима. Виждам, че младите хора отново търсят дълбочина, автентичност и вътрешно преживяване, което не получават от модерната и силно повлияна от рационалното мислене материална действителност. Публиката днес е различна, но не по-малко чувствителна. Просто има нужда от истински духовни импулси.

- Имате репутацията на артист, който мисли мащабно и стратегически. Кога един музикант престава да бъде просто изпълнител и се превръща в културен визионер?

- Когато започне да мисли отвъд собствената си кариера и границите, създадени от обкръжаващата го действителност. Истинската мисия на артиста е не само да изпълнява, а да създава среда, да изгражда културни мостове, да вдъхновява следващите поколения. Това означава отговорност към обществото и към бъдещето на културата.

- Международният музикален фестивал "Варненско лято" празнува своята 100-годишнина. Какво означава за вас да бъдете артистичен директор на фестивал с такава историческа памет?

- Това е огромна чест и отговорност. Сто години "Варненско лято" са част от културната история не само на България, а и на Европа. За мен този фестивал е жив организъм, носител на памет, традиция и идентичност. Нашата задача е да съхраним тази приемственост и едновременно с това да развиваме нови хоризонти, които го отварят към света.

- В юбилейната програма се усеща не просто престиж, а идея за културен диалог между различни музикални традиции и поколения. Това ли е вашата концепция за съвременен европейски фестивал?

- Да, абсолютно. Съвременният фестивал не трябва да бъде просто поредица от концерти. Той трябва да създава смислови връзки между епохи, стилове, различни музикални европейски традиции и публики. Европа винаги е била пространство на културен обмен. Именно чрез музиката можем да възстановим усещането за духовна общност!

- Когато каните световни оркестри и солисти във Варна, търсите ли преди всичко големи имена или артисти със специфична духовна и артистична енергия?

- Голямото име само по себе си не е достатъчно. Най-важна е художествената истина и енергията, която артистът носи. Винаги търся личности със собствен почерк, духовна дълбочина и способност да създават истинско преживяване на сцената. Хора, които идват във Варна и България не водени от размера на хонорарите или поредния ангажимент в концертния сезон, а от каузата на музиката, от приятелството и от желанието да се докоснат до природата, духа и културната идентичност на България.

Автор: Елица Пенова