Диана Добрева е необикновена и прекрасна. Освен това е една от най-добрите, най-награждаваните и най-харесваните актриси в българското кино напоследък. Както и от най-емоционалните, както се видя, когато получи наградата на Филмовия център за главна женска роля.

Тогава беше толкова естествена и мила, че на нас ни се прииска да спечели и Икар за режисурата на авторския си спектакъл "Медея", който е номиниран, и пак чаровно да се насълзи.

Затова още преди това да се е случило я разпитахме - за театъра и киното - дни преди да замине за Ротердамския кинофестивал, където на 30 беше премиерата на филма "Краят на морето" - германско-френско-италианска продукция, в която Диана е в главната роля. Изобщо - тя има джобове пълни с изненади. И за нас няколко извади. Ето ги тук...

Тази история съм я чувала от много места - и все различна. Така че - как всъщност реши да се занимаваш с театър?

Хаха - ами аз всъщност доста късно реших да се занимавам с театър. Защото майка ми и баща ми са актьори и някак си в нашето семейство беше забранено децата да се занимават с театър. Аз съм учила френска филология в Софийски университет, след това известно време учих История на изкуствата в Париж, след това се ожених, родих дете и... Един прекрасен ден се събудих и казах, че всъщност всичко, с което съм искала да се занимавам в този живот, е театър.

Просто мисля, че аз от съвсем малка съм го искала, било е заложено в душичката ми, но, за да не разочаровам родителите, съм го отбягвала. Вече в една по-съзнателна възраст взех решението наистина да правя това, което искам. И Слава богу, защото можеше и да го оставя и да си кажа, че е късно. Но не - никога не е късно за нищо.

А сега се сетих, че още като малка съм била такава. Сега синът ми прави същото нещо, което аз правех на неговата възраст - изравях някакви костюми, обличах някакви деца в костюми, режисирах някакви пиеси, репетирах някакви пиеси. Израснала съм в театъра, баща ми беше в Сатиричния театър - Стойно Добрев, майка ми също беше актриса - Елизабет Карагеоргиева, и винаги съм била в театъра. За мен това е ген. Самият въздух на театъра е заложен в мен, така че беше неизбежно.

А каква беше причината да вземеш съдбоносното решение?

Ами, може би защото вече бях приключила с ученето, трябваше да започна работа най-вероятно. И някакси осъзнах, че докато уча - мога да се справям, беше ми интересно, но когато трябва действително да вършиш нещо, това да ти е животът... Просто тогава наистина осъзнах, че съм в грешка, че не е това. И може би детето ми помогна по някакъв начин. Той беше на 2 години, когато взех това решение, бях свършила важната част от живота - бях си уредила детето, беше проходил тъкмо, беше си стъпил на краката. Може би това ми помогна, да си кажа, че сега е време аз да си правя това, което искам.

И как започна новото начинание?

Не можех да кандидатствам във ВИТИЗ, защото с майка ми криехме от баща ми.

Значи на нея каза първо...

Да - една сутрин, както си пиехме кафе, аз казах, че ще стана актриса. Тя щеше да припадне, да умре и беше много страшно. После каза, "Добре, прави каквото искаш, но в никакъв случай баща ти да не научава!".

Не можех да кандидатствам във ВИТИЗ, защото вече бях минала и някаква възрастова граница, а и баща ми щеше да разбере. И затова майка ми ми каза, "Открили са първи частен театрален колеж "Любен Гройс" в НДК, ако искаш- там отиди".

Аз отидох, кандидатствах и веднага ме приеха.

Как се подготви?

Буквално за 2 дена. И ме приеха. Но съвсем скоро чух че има кастинг в Сфумато за "Черното руно". И някой ми каза "Абе, що не отидеш на тоя кастинг!". Отидох и те взеха, че ме взеха. И от тогава ей така тръгна всичко - едно след друго.

Какво ти донесе участието в този спектакъл?

Това беше един доста особен опит за мен - и прекрасен. Защото аз бях доста силен индивидуалист като характер, а в спектакъла бяхме екип от осем актьори, които трябваше почти всичко да вършат едновременно, заедно. Много трудно беше, през цялото време бяхме под едно черно руно, нищо не виждаме, и трябва в точно определено време да сме на точно определено място.

Тежък и труден спектакъл. В него обаче аз наистина се потопих в това как група от хора могат да постигнат единен образ. И той да е много силен. Мисля, че това е първото ми пълно потапяне в представление в образ, въпреки че този образ е бил групов.

Медея е правена много време. Колко точно ти отне?

Три години го мисля този спектакъл. А истината е, че беше направен за 6 дена. Беше лесно да се направи, защото всъщност е много дълго мислен, оформян е сценарият, аз предварително имах в главата си вече всички образи, картини, и някакси визуално си го представях.

Когато Сфумато ми предостави възможността да го кача на голямата сцена се случи бързо, защото беше вече готов в главата ми. Преди това сме се виждали с актьорите и сме си говорили доста преди тези 6 дена. Но действителните репетиции бяха през тази една седмица на голяма сцена.

Искам да кажа, че музиката е на Петя Диманова - това е един прекрасен наш театрален композитор и е моята най-добра приятелка в живота ми.

Защо ти хрумна да се занимаваш точно с мита за Медея?

В колежа, още като започнах да уча, по програма трябваше да се занимаваме с митове в първи курс. Не знам какво, но открих нещо много общо с мен в мита за Медея. Не казвам, че съм способна на такова нещо, каквото е извършила Медея.

То е зловещо, защото ти даже имаш дете.

Да - синът ми играе и в представлението. И то - играе моят син, когото аз убивам накрая.

Но в колежа, когато за първи път направихме откъсите от Медея, изведнъж ми стана много близко.

Ние много обичаме да казваме в Сфумато "Паметта на клетката". Има нещо, което е заложено в теб, не можеш да обясниш защо ти е близко. Мисля, че Медея ми е близка. Може би имам някаква памет за някоя моя прабаба, която е Медея.

Преди Икарите и след наградата за главна женска роля на филмовия център, която наскоро взе, какво означават за теб наградите?

По принцип наградата е признание за един труд. И то е важно според мен.

Ти взе награда за първия филм, който си снимала. Как точно се случиха нещата с него?

Аз никъде нямах снимки, по никакви български агенции , не ходех на кастинги. Винаги съм искала да се занимавам само и единствено с театър - изключвала съм киното като желание. И всъщност, Милена Андонова ме е видяла на някаква снимка някъде и казала, че искала да се срещнем. Аз отидох и с Милена просто беше любов от пръв поглед.

На кастинга трябваше да направя най-трудната сцена. В нея героинята ми е изхвърлила детето си на боклука и има някакво полудяване. В същото време разказва това на французина, в когото е влюбена.

После се оказа, че това не е най-трудната сцена, че всички са много трудни, хаха. И аз сега разбирам - отново по въпроса с наградите, че всяка една е заслужена, защото знам какъв труд, какво желание и какви усилия бяха дадени за този филм.

Веднага след това ли снима Пазачът на мъртвите?

Не. След това имах огромния късмет, щастие и целувка от съдбата да заснема главна роля във френско-немско-италианска ко-продукция. Абсолютно случайно. Там снимахме с Мики Манолович - актьорът, който играе във всички филми на Кустурица.

Във филма действието се развива в Триест, аз съм иранска емигрантка, а Мики е сръбски емигрант.

Той ме намира полужива в един сандък в морето, прибира ме в един апартамент и през целия филм сме в този апартамент.

Това е и любовна история, и история за отчуждаването, и за това, че всеки по някакъв начин си е загубил родината и земята и е абсолютно сам на земята.

Връщайки се от снимките на този филм пък моментално ми се обади Илия Симеонов и ме взе да играя в "Пазачът на мъртвите".

Тоест на теб ти предстоят три големи премиери...

Ами да...така се получава. Даже мъжът ми казваше "Ти ходиш, снимаш филм, връщаш се, пак заминаваш... Ти да не си някоя Мата Хари - уж играеш във филми, а не излизат премиери... Какво правиш ти всъщност?". Хаха, не съм Мата Хари. Просто в киното снимаш един филм, вече почти забравяш за него, снимаш други и излиза премиерата. Моите премиери ще излязат накуп.

С кой световен режисьор би искала да снимаш?

От живите ли? Защото тези, с които бих искала да снимам не са живи... Но от живите - с Вим Вендерс и Ланс Фон Триер искам да снимам.

Какво четеш напоследък?

То е свързано малко с работата ми. На първи март ме поканиха да започна да режисирам "Макбет" в Смолянския театър. За съжаление, няма да играя, макар че ми се иска да изиграя всички роли.

Даже и Лейди Макбет няма да мога да изиграя, защото е доста мащабно начинание и няма да мога и да играя и да режисирам едновременно както в Медея. Та покрай Макбет съм се зачела в Ницше - темата за свръхчовека и властта, която и в Макбет е много засегната.

А каква музика слушаш?

Аз от малка по принцип не слушам музика. Нямам дискове, които съм си купила. Слушам случайни неща. Обичам класическа музика, руски романси и Доорс.

Освен Макбет какво да очакваме от теб в близкото бъдеще?

Аз през ноември снимах още един български филм. Казва се "Малки разговори". Режисьор е Владимир Краев. Снимахме аз, Йоана Буковска и Ивайло Христов. Сценарият е по "Вуйчо Ваньо" на Чехов. Но български вариант, където аз играя Мая, чиито прототип е Сонечка.

Аха, значи четвърта премиера. А пета?

Хахахаха. Аз се сетих за нещо много смешно! Вчера бях на кастинг за първи път в живота си за американски филм с Жан-Клод Ван Дам. И се представих много добре. Трябваше да бъда афганистанска терористка, която се взривява.

А оня ден ми взимаха едно интервю от вестник "Сега", в което казах "Как може българските актьори да се снимат в американски филми! Това е отвратително!".

И след един час ми звъни телефонът и аз казах "да, добре, в колко часа" - хахах... Абсолютна лицемерка, страшна (продължава да се смее).

Ужасно е това с тези американски филми, ама нали трябва хората от някъде да се хранят...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase