Филмът “Мис Слънчице” има 30 награди и други 34 номинации. Сред тях са Оскар за подържащ актьор и за оригинален сценарий (и номинация за подържаща актриса и най-добър филм). Това със сигурност е лакмус поне за три неща: Първо, филмът е адски добър. Второ: филмът е адски добър. И трето – филмът е адски добър. И трите са верни.

“Мис Слънчице” е толкова приятна, лека, вълнуваща и мила история, че напълно може да мине за подходяща за цялото семейство. Това обаче не значи, че на всеки ще му хареса. Филмът не е нито тежкият “Вавилон”, нито претенциозният “От другата страна”, нито веселяшкият “Dreamgirls”.

Той напомня по-скоро на по-лек вариант на “Семейство Адамс” ако си ги представим как пътуват в бус-бричитайка, за да се яви Уенсди на Мис Америка. Или нещо поне толкова откачено.

Освен това той е за любителите на сценарии, които се движат по тънката линия между трагичното и комичното – точно там, където се ражда истински смешното.

Може би точно такова е чувството за хумор на Майкъл Арнт – дебютант сценарист, който отнесе наградата на Академията и нашите глави още с първото си произведение. Освен сценария, впечатляващ е и саудтракът, фината операторска работа, която прави от почти всеки кадър емоционално въздействаща картина и, разбира се, режисьорът. Трява да потупаме по рамото и кастинг-директора, който е избрал един страхотен актьорски екип.

Ще започна с носителят на Оскар за подържаща роля - Алън Аркин. Според мен е впечатлил журито с репликата “Виж сега, синко, нямам причина да те лъжа. Не прави същата грешка като тази, която аз направих, когато бях млад. Чукай много жени, не само една жена – много жени!”. Както и да е – всъщност всички реплики, както се разбрахме са ужасно забавни и смешни, така че преминавам нататък с добрия актьорски състав.

Разбира се, няма да пропусна малката Абигейл Брезлин, която е срахотно дете и се справя наистина завидно добре с всички задачи. Същото важи и за Стив Карел (“40-годишен девственик”), който очевидно е далеч по-забавен като интелектуалец-гей-самоубиец, отколкото като девственик. Общо взето няма да изброявам и останалите – за всеки можете просто да си измислите по една-две добри думи.

Сценарият е за едно необикновено семейство, в което всеки има поне по една лудост и единственото, което ги обединява е любовта един към друг (която обаче никой не признава и вместо това тормои другите). Дядото е изгонен от старчески дом заради лошо поведение, младежът е дал обет за мълчание защото “мрази всички”, бащата се пробва да пробие като писател, майката се опитва да внесе спокойствие и справедливост между всички страни, докато брат й се опитва да се възстанови след опит за самоубийство.

И тъкмо когато всички съвсем се изпокарват, се оказва, че трябва заедно да пътуват с разнебитеното си бусче до другата част на Америка за да придружат малката Олив на конкурса за красота “Мис Слънчице”. След всички премеждия до достигането им там, пълничката Олив се оказва в рая на малките Барбита – напудрени, гримирани и дресирани до съвършенство.

И ти избухваш в гръмогласен смях, или поне си мислиш, че се хилиш, докато не разбереш, че всъщност си поплакваш. Изобщо, филмът е малък слънчев шедьовър. Ето и трейлъра

И ако му търсите недостатък – ето един – има купища ужасно смешни грешки, на които, след като гледате филма може да се порадвате, ако знаете английски на http://www.imdb.com/title/tt0449059/goofs.

Ето и трейлъра:

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase