С БДЖ в сърцата

Не можах да се стърпя и реших да споделя какви чудеса може човек да види в БДЖ. Не че не ги знаете и вие, но последното пътуване беше достойно за класацията “Най-кошмарното пътуване с влак”.

Всичко започна подозрително добре. Пристигнах на гарата с 20 минути по-рано, купих си двупосочен билет за 12 лева, изписан с червено мастило, разбирай - за календарен влак, разбирай - по-скъп, и тръгнах да си купувам кафе. Но едно нововъведение на Централна гара ме стъписа и затрогна до сълзи. Автомат за вестници. Пускаш стотинка, вестникът пада долу, взимаш го и си щастлив. (Сарказмът на страна, сградата може да има нужда от ремонт, но автоматите за кафе, вода, закуски и вестници, както и осигуреният Интернет достъп в подлеза наистина радват окото и правят Централна гара да изглежда малко по-така.)

Дотук свършиха хубавите неща обаче. Оказа се, че влакът е композиран само с 4 вагона, а хора, които искаха да пътуват в събота сутринта имаше толкова, че можеха да напълнят не 4, не 14, а 40 вагона. Единственото местенце, което си намерих, беше на пода до вратата между двата вагона.

Известно време се подпирах от крак на крак, но ме озари мисълта, че този път нямам нищо чупливо в багажа си и използвах супертарикатското си куфарче за табуретка - околните ме погледнаха с нескрита завист.

Возя си се значи аз за 12 лева седнала на пода, главата ми се удря ритмично в дръжката на вратата и си мисля. Ако в едно купе има шест места, а в един вагона има 10 купета, това прави 60 места във вагон. Ако влакът е с четири вагона, това прави 240 места. А не 420 или 4200 места, както се опитват да ни убедят от БДЖ, продавайки билети до припадък.

Много искам да намеря някой да ми обясни по каква логика билети за влак се продават не докато свършат местата, а докато свършат желаещите да пътуват с този влак. Как ще се гъчкат после - остава грижа на пътуващите. Не може да се продават билети за влак 2611 до безкрайност! Виждали ли сте толкова претъпкан влак, че 100 човека остават на перона, защото не могат да се качат?

Имах един приятел, който беше намерил цаката на претъпканите влакове. Винаги, когато пътуваше, си носеше бележка “тоалетната не работи”, закачваше я на вратата на въпросното помещение и си стоеше вътре. Противно на разбиранията, влаковите тоалетни могат да се превърнат в едно от най-свежите места във влака, ако успееш да им отвориш прозорчето. Тези, които са пътували лятно време с влак за морето, знаят какво имам предвид.

Та както си седях и се поклащах в такт с влака, струпаните в коридора хора се поразмърдаха и в далечината мернах униформата на кондуктора. Бях запалила цигара и тръсках прилежно в пластмасова чашка от кафе. Знам, че не може. Но не може да ми продават и билет за 12 лева, а да пътувам до тоалетната. За щастие кондукторът се оказа благоразумен и като видя къде съм се настанила, реши да не ме глобява за пушене на забранено място. В противен случай щеше да преживее буря.

Няма да навлизам в подробности за разговорите, на които се наслушах и прочее, това е част от очарованието да пътуваш с влак. Обичам да пътувам с влак, но не може да ни правят на будали, да ни взимат парите, а после всеки да си поправя път със зъби и нокти към заветното място. Не, не в тоалетната, в купето.

Искам да направя само едно предложение - да се въведат билети за правостоящи - 5 лева. Благодаря за вниманието.

Ускореният бърз влак за Горно Нанадолнище ще замине на 16 часа от 1 глух коловоз...