Двама на люлката или как да се обичаме

Една вечер след шума и силните емоции в „Човешка комедия“ (по-скоро стана нещо като човешка (мело)драма), се потопих в далеч по-камерната, по-органична и човешка пиеса на Благоевградския театър – “Двама на Люлката”.

Тя е на  Александър Галперин, в главните роли са Албена Чобанова и Лъчезар Кацарски. Написана от Уилям Гибсън, бродуейската пиеса е адаптирана за сценарий на филм (с Робърт Мичъм и Шърли Маклейн в главните роли) още през 1962 година. Всъщност сегашната постановка също до голяма степен е с кино-стилистика.

Тя идва от две интересни решения. Първото е за максималното обиграване на пространстовото на голямата сцена на Благоевградския театър – спектакълът се случва на няколко нива и това дава илюзия за нетеатралност, за истина. Местещата се сцена (заедно с публиката, която е на нея), пък рамкира епизодите – съвсем като движеща се камера.

Тя насочваща погледа ни върху една от двете квартири. Тази смяна на погледа, както и едновременно течащото действие от двете страни на сцената (която е разполовена) създават илюзията за реалити, за постоянно следене на едни непознати хора, които постепенно ни стават близки, а след средата на спектакъла-  започваме да сравняваме със себе си.

И идентификацията не се дължи нито на опростеност на героите, нито на прекалена мелодрама (макар персонажите да са доста архетипни). Тя е резултат от психологически аргументираната и органична игра на актьорите, както и от режисьорските решения.

“Исках да направя пиеса за манипулирането на другия в една връзка – онези неща, които подържат пламъка и не оставят другия и минута на спокойствие” – споделя Галперин. И точно това е постигнал – да са двама на люлката означава, че за да избуташ другия нагоре, към високото, самият ти трябва да си под него и обратно.

А двамата, които играят вечната игра на куче и котка са наистина на пръв поглед несъвместими.

Той е Джери – адвокат, който се опитва да започне живота си наново по време на тежкия си и продължителен развод с колежанската му любов.

Тя е Гитъл – танцьорка, която започва новия си живот си винаги “от утре”, но това “утре” така и не се състои, защото винаги на вечерта преди него си ляга с неподходящите мъже.

Единственото общо е нуждата и желанието да си обичан и да обичаш.

Дали мъжете наистина са от Марс, а жените от Венера? Дали любовта е махало? Дали дори когато се обичаме целият ни живот е постояна загуба или победа?

Питаш се за всичко това между епизодите – когато на сцената се вихрят Ива Динчева и Кънчо Кънев  във впечатляващата хореография на Силвана Ханджийска. Танго с елементи на фламенко и салса, с няколкото си  фигури, танцът става опростен вариант на човешките отношения – между трепетното очакване, бясното настъпване и плахото и нежно отпускане в ръцете на другия, който повежда.

Пиесата проследява историята на връзката между две души, изгубили вяра в щастието. Джери и Гитъл искат да живеят заедно, всеки намира в другия онова, от което има нужда изтерзаната му емоционалност, но всеки път, когато се прегърнат, те не могат да затворят очи за онова, което е зад гърба на любимия.

Без съмнение «Двама на люлката» има накъде да се развива – напрегнатият ритъм и бързата смяна на контекста (в пиесата има заложени времеви скокове от половин година между два съседни епизода) понякога оставят актьорите без дъх и те с усилие превключват в следващата сцена.

Но въпреки това емоциите и зарядът, които носи представлението в крайна сметка ни припомнят истината, че в театъра е като в живота. И трябва да се замислим дали ще бъдем себе си, или ще играем роля, която дори не ни харесва...